Пиер-Жузеф Прудон е френски мутуалист философ и социалист. Той е първият, който се нарича анархист и се счита за един от най-влиятелните теоретици и деятели на анархизма. След събитията от 1848 той започва да се нарича федералист.
Неговото най-известно твърдение е Собствеността е кражба!, заявено в първият му голям труд, „Какво е собствеността?“ (Qu'est-ce que la propriété? Recherche sur le principe du droit et du gouvernement), публикуван през 1840.
Публикуването на книгата привлича вниманието на френските власти. То също привлича вниманието на Карл Маркс който започва кореспонденция с автора. Двамата си влияят един на друг: те се срещат в Париж, докато Маркс е заточен там. Приятелството им окончателно привършва, когато Маркс отговаря на Прудоновата „Системата на икономическите противоречия, или Философия на бедността“ с провокативно озаглавената „Нищетата на философията“.
Диспутът става една от причините за разделението между анархисти и марксисти в Първият Интернационал.
Прудон разчита на работническите колективи и синдикалната организация за постигане на социална революция по мирен път. Основни характеристики на революционното общество за него са свободата и справедливостта. Неокончателно развити, в неговите идеи се забелязва известна противоречивост и диалектичност. Но въпреки, своето утопично разглеждане на проблемите, с реалистичната си критика срещу промишлената централизация, държавната бюрокрация и партийният авторитет, Прудон е първият който предвижда най-големите проблеми на 20 век – появата на монополистичният капитализъм и превръщането идеята на Маркс от комунизъм и социализъм в държавен капитализъм стигащ до тоталитаризъм.
Пиер Жозеф Прудон - осн.труд Система на икономическите противоречия или философия на нищетата. В него той се стреми да разкрие кои са истинските закони на общественото и икономическо развитие. Методология - разглежда икономиката в непрекъснато движение. Но тази динамика има идеалистически характер защото става дума за движение на идеи извършващи се в разума. Той представя икономическите категории като израз на разума, а не на обективните икономически процеси. В това той вижда икомомическата еволюция, всяка категория за него е икономическа фаза или епоха. 10 фази: разделение на труда; машина; конкуренция; монополи; държава; търговски баланс; кредит; собственост; комунизъм; население. Основен момент в неговата икономическа теория е че той вижда насправедливост в отношенията между труда и капитала и причината за това е капиталистическата собственост, която носи нетрудови доходи и се нарушава естествения закон за размяната. Стойността - раздвоява се на потребителска и разменна стойност които взаимно се изключват. Дава определение за конституирана и синтетична стойност. Синтетична стойност- той изразява примирения на противоположноста между потребителна и разменна стойност. Конституирана стойност - сливането на отделни елементи на богатството в единно органично тяло- парите - той смята, че те са стока и винаги са конституирана стойност. За разлика от тях всички останали стоки стават конституирана стойност дотолкова, доколкото са обхванати от размяната. Той предлага премахване власта от парите като се създаде една разменна банка която ще приема всички стоки които се доставят, ще определя тяхната стойност, която ще се нанася врху квитации. Този който притежава такива квитанции ще може да закупува всякакви стоки.
Смята че класиците разглеждат икономиката като неподвижна, а той я разглежда в цялото й развитие. Смята икономическите категории като продукт на разума, и всяка съдържа две борещи се помежду си странаи положителна и отрицателна (теза и антиттеза), и тази борба поражда нова категория синтез, която се характеризира с нова борба и т.н.
Няма коментари:
Публикуване на коментар