В
средата на XIX в. Европа се оказва
разтърсена от различни по мащаб и характер революции, които засягат почти целия
континент с изключение на Англия, Русия и Османската империя.
Революциите от 1848-1849 г. увличат цели народи, които с непозната
дотогава дързост предявяват претенции за промяна на съществуващите политически
системи и институции, без да се интересуват от легитимността на монарсите и на
техните династии. Започва “пролетта на народите” в Европа със стремежа им към
обособяването на свои национални държави и за социално-икономически промени.
Този процес се придружава от активизиране на републиканските идеи, от желание за
по-големи политически права и индивидуални свободи на гражданите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар