През 1919 г. Лорка отива да учи в Мадридския свободен университет, където се посвещава на литература и философия. Следването му е продължително и бохемско. Живее в знаменитото студентско общежитие "Резиденция", където
господства свободният дух
Там гастролират с лекции Алберт Айнщайн, Бъртранд Ръсел, Льо Корбюзие, Бенедето Кроче, Пол Валери и дори младокът Луи Арагон. Лорка се сприятелява със състудентите си Рафаел Алберти, Хорхе Гилен, Салвадор Дали и Луис Бунюел. Тогава се среща и с Грегорио Мартинес Сиера, директор на "Театро Еслава", по чиято покана пише и поставя през 1919-1920 г. първата си пиеса "Магьосничеството на пеперудите". Драмата е в стихове и описва невъзможната любов между хлебарка и пеперуда, с други насекоми в поддържащите роли. Само след четири представления тя е свалена от сцената. По-късно Гарсия Лорка твърди, че първата му пиеса е историческата драма "Мариана Пинеда", поставената седем години по-късно. Той отделя много време и сили на театъра. Появяват се и "Чудесната обущарка", и "Любовта на господина Перлимплина с красавицата в нейната градина" (1930). През следващите няколко години непокорният талант става един от най-експресивните испански авангардисти. Той публикува още три стихосбирки. Най-известната сред тях е "Циганско романсеро" (1928).Засилваща се депресия измъчва Федерико Гарсия Лорка в края на 20-те. Тя е породена от неговата хомосексуалност и
опитите да я запази в тайна
от своите приятели и роднини. Той е разкъсван между публичния си образ на талантлив поет и драматург и необходимостта да прикрива личния си живот. Популярността му понякога е скандална, той е възхваляван от едни и хулен от други. Нарастващото отчуждение с най-близките му хора достига своята кулминация, когато Дали и Бунюел правят филма "Андалуското куче" (1929), който той интерпретира, може би грешно, като злобна нападка срещу себе си. В същото време Лорка се терзае от несподелена любов към скулптора Емилио Аларден, който по това време се свързва с бъдещата си съпруга. Опитвайки се да разсее депресията му, семейството на Гарсия Лорка го изпраща на продължително пътуване в Съединените щати, където той остава през 1929-1930 година. Живее в Ню Йорк и учи за кратко в Колумбийския университет. Тогава за първи път поетът се сблъсква с истинско демократично общество и тази друга възможност, обратно на диктатурата в неговата страна, го разтърсва дълбоко. Неспособен да общува на английски, той
изживява дълбок културен шок
Въпреки това в писмата му до близките се усеща огромният ентусиазъм и адмирации към съвременния американски театър. Така за кратко време се раждат експерименталната му стихосбирка "Поетът в Ню Йорк" (публикувана чак през 1940 г.) и още две сюрреалистични пиеси ("Когато минат пет години" и "Публика"). Първата е прекрасна алегория на изгубеното време. Втората, публикувана чак през 1970 г. и то не в пълен вариант, е неговият бунт срещу комерсиалния театър и целия обществен ред. Все пак мегаполисът го обърква със свободите и мащабите си и Лорка търси спокойствие и по-първичен живот. Заминава за кратко за Хавана през март 1930-а.
Завръщането му в Испания през 1930-а съвпада със сгромолясването на диктатурата на Мигел Примо де Ривера и възстановяването на Испанската република. През 1931 г. той е назначен за директор на финансираната от правителството студентска театрална трупа "Ла Барака", създадена да пътува из страната и да запознава предимно селската публика с класическия испански театър. Пътувайки с трупата, Гарсия Лорка пише най-известните си пиеси - селската трилогия "Кървава сватба", "Йерма" и "Домът на Бернарда Алба". Театралните страсти го отпращат за кратко и до Аржентина през 1933-1934 година. Буенос Айрес е може единственото място, където този ексцентричен и неразбран испанец изживява пълния си триумф. Но със завръщането си в Испания сянката на смъртта се приближава към него. Със започването на Гражданската война през 1936 г. Федерико Гарсия Лорка заминава от Мадрид за Гранада. Той осъзнава, че това
тъй като градът е известен с най-консервативната олигархия в цяла Андалусия. Гарсия Лорка и зет му, кметът социалист на Гранада, скоро са арестувани. Странното е, че едно от основните обвинения срещу един от най-интересните поети на Испания е за поемите му "Циганско романсеро" и "Романсеро за испанската жандармерия", писани осем години по-рано. Защото той е твърде далеч от политиката. Осъден е заради човешката му позиция към зверствата на военната диктатура. Двамата арестанти са разстреляни на 19 август 1936 г. от фалангистката милиция и са погребани в необозначен гроб някъде край Гранада. Реакционна Испания убива един от най-интересните си таланти
означава почти сигурна смърт
заради различността му
Обществото няма сетива за него, не го разбира. Режимът на Франсиско Франко поставя произведенията на Гарсия Лорка под забрана, която е смекчена едва през 1953 година. Чак тогава са издадени силно цензурирани "Събрани съчинения". Едва след смъртта на Франко през 1975 г. става възможно животът и смъртта на Гарсия Лорка да бъдат публично обсъждани в Испания. В последното си интервю поетът говори за много творби, над които работи. Но повечето от тях не са намерени след смъртта му. Безследно е изчезнала и последната му идея за пиеса "Кръвта няма глас". Някои негови стихотворения преведени на български може да прочетете тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар