неделя, 31 март 2013 г.
"Викът" на Едвард Мунк
"Викът" На Едвард Мунк
В дневника си художникът е записал ситуацията, при която се е родила идеята за картината: „ Вървях по пътя с двама приятели - слънцето залязваше - внезапно небето стана кърваво-червено - спрях, почувствал изнемога и се опрях на парапета - кръв и огнени езици стояха над синьо-черния залив и града - моите приятели отминаха напред, а аз стоях там, треперещ от тревога - и усещах един безкраен вик, пронизващ природата.”
Този спомен, записан в дневника на Мунк на 22.01.1892 г., ни дава сведението, че природата в картината представлява залива Осло-фиорд, край който е разположен едноименният норвежки град.
четвъртък, 28 март 2013 г.
"Ям музика" на Йен Ли
Ям музика
Щом мълчиш и не отлепваш устни тогава нека мълчим
връзката между мълчание и откровеност винаги е неопределима
Обаче
дори изкривените мечти които с удари не можеш да изправиш
се сгушват в криволиците на съня
Разбира се
за да живее
мълчанието трябва да поглъща барабанен грохот
Затова
домът на мълчанието е разположен сред купища музикални инструменти
Затова
с радост приех
поканата им да хапна музика
Източник
Щом мълчиш и не отлепваш устни тогава нека мълчим
връзката между мълчание и откровеност винаги е неопределима
Обаче
дори изкривените мечти които с удари не можеш да изправиш
се сгушват в криволиците на съня
Разбира се
за да живее
мълчанието трябва да поглъща барабанен грохот
Затова
домът на мълчанието е разположен сред купища музикални инструменти
Затова
с радост приех
поканата им да хапна музика
Източник
Винсент ван Гог
И след кратко затишие, ето нещо за любителите на постимпресионизма.
Винсент Вилем ван Гог, гениалният и екстравагантен нидерландски художник, е роден на 30 март 1853 г. в Зюндерт, Холандия. Расте в семейството на пастора Теодорус ван Гог и Ана Корнелия Карбентус. Той е най-голямото от общо шест деца.
Първоначално учи в селското училище в Цундерт, а след това и в интерната на Ян Провили в Цевенберген. Именно от този период датират и първите му опити в областта на рисуването.
През 1869 г. младият ван Гог започва работа в парижкия клон на фирмата „Гупил и Сие”, която се занимава с продажба на произведения на изкуството. Той се справя много добре с поверените му задачи и през 1873 г. е препратен към по-големия лондонски клон на фирмата. През този период ван Гог има възможност да посети Лувъра, а впоследствие да се запознае и с творбите на такива художници като Джошуа Рейнолдс, Джон Констабъл, Томас Гейнсбъроу и др. Повлиян от техните картини, той прави опити да рисува мотиви от градските пейзажи.
Докато е в Лондон, ван Гог се влюбва нещастно в дъщерята на своята хазяйка. Под влияние на това, той изживява душевна трансформация. Весел и жизнерадостен преди това, Винсент се превръща в мълчалив и самовглъбен млад мъж. През този период той започва да изучава Библията. Радикалните му виждания за изкуството със силен религиозен отенък започват да правят неприятно впечатление на колегите му в Лондонския филиал на фирмата. Собственикът се сменя през 1876 г. и новият ръководител не може да се примири с крайните становища на ван Гог, в резултат на което той напуска работното си място. За известно време след това преподава английски, френски и аритметика без заплата срещу подслон и храна. За Коледа той посещава родителите си и те успяват да го убедят да не се връща повече в Лондон.
След неуспешен опит да учи теология в Амстердам, през 1878 г. ван Гог се установява в областта Боринаж. Тя е район, в който основното препитание е добивът на каменни въглища. Тук Винсент ван Гог се сблъсква с живота на миньорите. Той ежедневно общува с тях, чете им пасажи от Библията, изнася проповеди. Счита, че не трябва да се различава по социален статус от своите енориаши и затова раздава цялото си имущество. Така до 1880 г. той живее в крайна мизерия. Именно тогава брат му Теодорус започва да му изпраща пари, за да живее. Тази практика той продължава до края на живота на Винсент. През този период ван Гог рисува и много картини от живота на миньорите. Тогава в него окончателно се оформя и идеята да се занимава с рисуване.
През същата 1880 г. той се записва на курс за анатомични рисунки в Брюкселската академия за изящни изкуства. По това време, под влияние на чичо си – художника Антон Мауве, ван Гог рисува и множество акварели. Започват и първите му опити с масло.
През 1881 г. чичо му Корнелиус Маринус ван Гог, който е търговец на картини, му поръчва 12 платна с изгледи от Хага с перо и туш. През това време ван Гог се запознава с проститутката Класина Мария Хоорник, която той нарича Сиен и с която живее повече от година. Във времето на съвместното им съжителство тя многократно му позира.
Съществено влияние върху неговата психика оказва внезапната смърт на баща му през 1886 г. Същата година той напуска Нидерландия и никога повече не се завръща в родината си. Установява се в Париж в жилището на брат си Теодорус. Там се обучава в ателието на Кормон, където се запознава с видни художници като Анри дьо Тулуз-Лотрек, Емил Бернар и др. По-късно влиза в контакт и с импресионистите Пиер-Огюст Реноар, Камий Писаро, Клод Моне и др.
Следващите две години са едни от най-плодотворните за ван Гог. Той рисува над 200 картини, повлияни от пейзажите в Париж и околностите на Сена. През това време той прави и много автопортрети. Докато е във френската столица ван Гог рисува и няколко платна в стил „поантилизъм”, но скоро се отказва от това течение. През този период той е силно повлиян от японските дърворезби и особено от творбите на Кацушика Хокусай и прави редица опити за рисунки върху техни сюжети.
През 1888 г. Винсент ван Гог заминава за Прованс, като по пътя отсяда в Арл. Остава в града по-дълго от предвиденото. Това е и най-творческият му период. Именно тук ван Гог създава едни от най-известните си произведения. Тук рисува серията си от цъфнали дървета, скиците на лодки, много от местните жители също с удоволствие му позират. Тук създава и серията от станалите днес световноизвестни слънчогледи.
За известен период, докато е в Арл, ван Гог живее с Гоген. Това съжителство завършва с разрив между двамата. При последния скандал Гоген напуска къщата и заплашва, че на другия ден ще напусне Арл завинаги. На следващия ден Гоген твърди, че ван Гог го е преследвал с бръснач в ръка. След като се връща в къщата, Винсент отрязва част от ухото си. Отрязаното парче занася на проститутката Рошел, която често посещава. Тя уведомява полицията. Ван Гог е намерен в безсъзнание на леглото си и откаран в местната болница. Той е лекуван почти постоянно до окончателното си отпътуване от Арл, което става по настояване на местни жители. Следвайки препоръката на лекаря си, Винсент се установява в приюта за душевно болни Сен-пол-дьо-Музол в Сен-Реми дьо Прованс. Още при постъпването му на 8 май 1889 г. д-р Пейрон поставя диагноза остра епилепсия. Тук той продължава да рисува. Най-известното му произведение от този период е „Звездна нощ”.
Въпреки че рисуването подобрява състоянието му, в момент на психическо разстройство, той се нагълтва с разредители и бои от тубите. Следва тежка депресия, която прави немислимо напускането на клиниката.
Впоследствие много се спекулира със заболяването на ван Гог. Счита се, че той страда от епилепсия на темпоралния лоб, която е силно усложнена от честата консумация на абсент.
През 1890 г. ван Гог започва да става известен в художествените среди. За него се публикуват статии, тогава е продадена и първата му картина – „Червено лозе”, а на Шестия салон на независимите в Париж са изложени десет негови произведения. Точно тогава той получава изключително тежък пристъп. След неговото отшумяване, ван Гог заминава за лечение при д-р Пол Гаше в Овер-сюр-Оаз. Тук отново се посвещава на рисуването, като за три месеца изработва над 80 картини. Те представляват преди всичко пейзажи от селото и портрети на местни жители. Пристъпите му изчезват и д-р Гоше е убеден, че пълното му оздравяване е близко.
През юли ван Гог посещава брат си в Париж, но скоро си тръгва, отново след кавга с него. След това изпада в поредната депресия. На 27 юли 1890 г. той се прибира в квартирата си и хазяите му забелязват, че явно страда от силни болки. Те викат д-р Гоше, който установява, че в гърдите на художника е заседнал куршум и той не може да бъде изваден. Те се опитват да облекчат болките му и същевременно се обаждат на брат му Теодорус. Той пристига на смъртното ложе на Винсент. Гениалният художник издъхва на 29 юли 1890 г. Погребан е в Овер, изпроводен в последния си път от няколко приятели и колеги. Ковчегът е покрит с далии и с любимите на твореца слънчогледи. Счита се, че смъртта му е резултат от самоубийство.
"Можеш да бъдеш учен с учените, но с художника трябва да бъдеш поет."
"Какъв би бил животът, ако нямахме куража да променим нищо?"
Винсент Вилем ван Гог, гениалният и екстравагантен нидерландски художник, е роден на 30 март 1853 г. в Зюндерт, Холандия. Расте в семейството на пастора Теодорус ван Гог и Ана Корнелия Карбентус. Той е най-голямото от общо шест деца.
Първоначално учи в селското училище в Цундерт, а след това и в интерната на Ян Провили в Цевенберген. Именно от този период датират и първите му опити в областта на рисуването.
През 1869 г. младият ван Гог започва работа в парижкия клон на фирмата „Гупил и Сие”, която се занимава с продажба на произведения на изкуството. Той се справя много добре с поверените му задачи и през 1873 г. е препратен към по-големия лондонски клон на фирмата. През този период ван Гог има възможност да посети Лувъра, а впоследствие да се запознае и с творбите на такива художници като Джошуа Рейнолдс, Джон Констабъл, Томас Гейнсбъроу и др. Повлиян от техните картини, той прави опити да рисува мотиви от градските пейзажи.
Докато е в Лондон, ван Гог се влюбва нещастно в дъщерята на своята хазяйка. Под влияние на това, той изживява душевна трансформация. Весел и жизнерадостен преди това, Винсент се превръща в мълчалив и самовглъбен млад мъж. През този период той започва да изучава Библията. Радикалните му виждания за изкуството със силен религиозен отенък започват да правят неприятно впечатление на колегите му в Лондонския филиал на фирмата. Собственикът се сменя през 1876 г. и новият ръководител не може да се примири с крайните становища на ван Гог, в резултат на което той напуска работното си място. За известно време след това преподава английски, френски и аритметика без заплата срещу подслон и храна. За Коледа той посещава родителите си и те успяват да го убедят да не се връща повече в Лондон.
След неуспешен опит да учи теология в Амстердам, през 1878 г. ван Гог се установява в областта Боринаж. Тя е район, в който основното препитание е добивът на каменни въглища. Тук Винсент ван Гог се сблъсква с живота на миньорите. Той ежедневно общува с тях, чете им пасажи от Библията, изнася проповеди. Счита, че не трябва да се различава по социален статус от своите енориаши и затова раздава цялото си имущество. Така до 1880 г. той живее в крайна мизерия. Именно тогава брат му Теодорус започва да му изпраща пари, за да живее. Тази практика той продължава до края на живота на Винсент. През този период ван Гог рисува и много картини от живота на миньорите. Тогава в него окончателно се оформя и идеята да се занимава с рисуване.
През същата 1880 г. той се записва на курс за анатомични рисунки в Брюкселската академия за изящни изкуства. По това време, под влияние на чичо си – художника Антон Мауве, ван Гог рисува и множество акварели. Започват и първите му опити с масло.
През 1881 г. чичо му Корнелиус Маринус ван Гог, който е търговец на картини, му поръчва 12 платна с изгледи от Хага с перо и туш. През това време ван Гог се запознава с проститутката Класина Мария Хоорник, която той нарича Сиен и с която живее повече от година. Във времето на съвместното им съжителство тя многократно му позира.
Съществено влияние върху неговата психика оказва внезапната смърт на баща му през 1886 г. Същата година той напуска Нидерландия и никога повече не се завръща в родината си. Установява се в Париж в жилището на брат си Теодорус. Там се обучава в ателието на Кормон, където се запознава с видни художници като Анри дьо Тулуз-Лотрек, Емил Бернар и др. По-късно влиза в контакт и с импресионистите Пиер-Огюст Реноар, Камий Писаро, Клод Моне и др.
Следващите две години са едни от най-плодотворните за ван Гог. Той рисува над 200 картини, повлияни от пейзажите в Париж и околностите на Сена. През това време той прави и много автопортрети. Докато е във френската столица ван Гог рисува и няколко платна в стил „поантилизъм”, но скоро се отказва от това течение. През този период той е силно повлиян от японските дърворезби и особено от творбите на Кацушика Хокусай и прави редица опити за рисунки върху техни сюжети.
През 1888 г. Винсент ван Гог заминава за Прованс, като по пътя отсяда в Арл. Остава в града по-дълго от предвиденото. Това е и най-творческият му период. Именно тук ван Гог създава едни от най-известните си произведения. Тук рисува серията си от цъфнали дървета, скиците на лодки, много от местните жители също с удоволствие му позират. Тук създава и серията от станалите днес световноизвестни слънчогледи.
За известен период, докато е в Арл, ван Гог живее с Гоген. Това съжителство завършва с разрив между двамата. При последния скандал Гоген напуска къщата и заплашва, че на другия ден ще напусне Арл завинаги. На следващия ден Гоген твърди, че ван Гог го е преследвал с бръснач в ръка. След като се връща в къщата, Винсент отрязва част от ухото си. Отрязаното парче занася на проститутката Рошел, която често посещава. Тя уведомява полицията. Ван Гог е намерен в безсъзнание на леглото си и откаран в местната болница. Той е лекуван почти постоянно до окончателното си отпътуване от Арл, което става по настояване на местни жители. Следвайки препоръката на лекаря си, Винсент се установява в приюта за душевно болни Сен-пол-дьо-Музол в Сен-Реми дьо Прованс. Още при постъпването му на 8 май 1889 г. д-р Пейрон поставя диагноза остра епилепсия. Тук той продължава да рисува. Най-известното му произведение от този период е „Звездна нощ”.
Въпреки че рисуването подобрява състоянието му, в момент на психическо разстройство, той се нагълтва с разредители и бои от тубите. Следва тежка депресия, която прави немислимо напускането на клиниката.
Впоследствие много се спекулира със заболяването на ван Гог. Счита се, че той страда от епилепсия на темпоралния лоб, която е силно усложнена от честата консумация на абсент.
През 1890 г. ван Гог започва да става известен в художествените среди. За него се публикуват статии, тогава е продадена и първата му картина – „Червено лозе”, а на Шестия салон на независимите в Париж са изложени десет негови произведения. Точно тогава той получава изключително тежък пристъп. След неговото отшумяване, ван Гог заминава за лечение при д-р Пол Гаше в Овер-сюр-Оаз. Тук отново се посвещава на рисуването, като за три месеца изработва над 80 картини. Те представляват преди всичко пейзажи от селото и портрети на местни жители. Пристъпите му изчезват и д-р Гоше е убеден, че пълното му оздравяване е близко.
През юли ван Гог посещава брат си в Париж, но скоро си тръгва, отново след кавга с него. След това изпада в поредната депресия. На 27 юли 1890 г. той се прибира в квартирата си и хазяите му забелязват, че явно страда от силни болки. Те викат д-р Гоше, който установява, че в гърдите на художника е заседнал куршум и той не може да бъде изваден. Те се опитват да облекчат болките му и същевременно се обаждат на брат му Теодорус. Той пристига на смъртното ложе на Винсент. Гениалният художник издъхва на 29 юли 1890 г. Погребан е в Овер, изпроводен в последния си път от няколко приятели и колеги. Ковчегът е покрит с далии и с любимите на твореца слънчогледи. Счита се, че смъртта му е резултат от самоубийство.
Ето и няколко цитата от него:
"По-малката част от нашето недоволство произлиза от това, че не сме намерили в живота мечтаното; по-голямата от това, че сме го намерили." "Можеш да бъдеш учен с учените, но с художника трябва да бъдеш поет."
"Какъв би бил животът, ако нямахме куража да променим нищо?"
За десерт оставям няколко картини
и за десерт самия Ван Гог
сряда, 20 март 2013 г.
“Пролетта на народите”
В
средата на XIX в. Европа се оказва
разтърсена от различни по мащаб и характер революции, които засягат почти целия
континент с изключение на Англия, Русия и Османската империя.
Революциите от 1848-1849 г. увличат цели народи, които с непозната
дотогава дързост предявяват претенции за промяна на съществуващите политически
системи и институции, без да се интересуват от легитимността на монарсите и на
техните династии. Започва “пролетта на народите” в Европа със стремежа им към
обособяването на свои национални държави и за социално-икономически промени.
Този процес се придружава от активизиране на републиканските идеи, от желание за
по-големи политически права и индивидуални свободи на гражданите.
неделя, 17 март 2013 г.
Пиер-Жузеф Прудон
Пиер-Жузеф Прудон е френски мутуалист философ и социалист. Той е първият, който се нарича анархист и се счита за един от най-влиятелните теоретици и деятели на анархизма. След събитията от 1848 той започва да се нарича федералист.
Неговото най-известно твърдение е Собствеността е кражба!, заявено в първият му голям труд, „Какво е собствеността?“ (Qu'est-ce que la propriété? Recherche sur le principe du droit et du gouvernement), публикуван през 1840.
Публикуването на книгата привлича вниманието на френските власти. То също привлича вниманието на Карл Маркс който започва кореспонденция с автора. Двамата си влияят един на друг: те се срещат в Париж, докато Маркс е заточен там. Приятелството им окончателно привършва, когато Маркс отговаря на Прудоновата „Системата на икономическите противоречия, или Философия на бедността“ с провокативно озаглавената „Нищетата на философията“.
Диспутът става една от причините за разделението между анархисти и марксисти в Първият Интернационал.
Прудон разчита на работническите колективи и синдикалната организация за постигане на социална революция по мирен път. Основни характеристики на революционното общество за него са свободата и справедливостта. Неокончателно развити, в неговите идеи се забелязва известна противоречивост и диалектичност. Но въпреки, своето утопично разглеждане на проблемите, с реалистичната си критика срещу промишлената централизация, държавната бюрокрация и партийният авторитет, Прудон е първият който предвижда най-големите проблеми на 20 век – появата на монополистичният капитализъм и превръщането идеята на Маркс от комунизъм и социализъм в държавен капитализъм стигащ до тоталитаризъм.
Пиер Жозеф Прудон - осн.труд Система на икономическите противоречия или философия на нищетата. В него той се стреми да разкрие кои са истинските закони на общественото и икономическо развитие. Методология - разглежда икономиката в непрекъснато движение. Но тази динамика има идеалистически характер защото става дума за движение на идеи извършващи се в разума. Той представя икономическите категории като израз на разума, а не на обективните икономически процеси. В това той вижда икомомическата еволюция, всяка категория за него е икономическа фаза или епоха. 10 фази: разделение на труда; машина; конкуренция; монополи; държава; търговски баланс; кредит; собственост; комунизъм; население. Основен момент в неговата икономическа теория е че той вижда насправедливост в отношенията между труда и капитала и причината за това е капиталистическата собственост, която носи нетрудови доходи и се нарушава естествения закон за размяната. Стойността - раздвоява се на потребителска и разменна стойност които взаимно се изключват. Дава определение за конституирана и синтетична стойност. Синтетична стойност- той изразява примирения на противоположноста между потребителна и разменна стойност. Конституирана стойност - сливането на отделни елементи на богатството в единно органично тяло- парите - той смята, че те са стока и винаги са конституирана стойност. За разлика от тях всички останали стоки стават конституирана стойност дотолкова, доколкото са обхванати от размяната. Той предлага премахване власта от парите като се създаде една разменна банка която ще приема всички стоки които се доставят, ще определя тяхната стойност, която ще се нанася врху квитации. Този който притежава такива квитанции ще може да закупува всякакви стоки.
Смята че класиците разглеждат икономиката като неподвижна, а той я разглежда в цялото й развитие. Смята икономическите категории като продукт на разума, и всяка съдържа две борещи се помежду си странаи положителна и отрицателна (теза и антиттеза), и тази борба поражда нова категория синтез, която се характеризира с нова борба и т.н.
Федерико Гарсия Лорка
Лорка е роден на 5 юни 1898 г. във Фуенте Вакерос, Андалусия. Семейството е заможно. Майката е начална учителка, а бащата - земеделец. Федерико е будно дете. Затова в училище му е скучно и не е от най-добрите ученици. През 1909-а родителите му се преместват в Гранада, където след време той става душата на местните артистични кръгове. През 1918 г. излиза първата му прозаична книга "Впечатления и пейзажи", която няма голям търговски успех, макар че е приета добре от местните читатели.
През 1919 г. Лорка отива да учи в Мадридския свободен университет, където се посвещава на литература и философия. Следването му е продължително и бохемско. Живее в знаменитото студентско общежитие "Резиденция", където
Засилваща се депресия измъчва Федерико Гарсия Лорка в края на 20-те. Тя е породена от неговата хомосексуалност и
Някои негови стихотворения преведени на български може да прочетете тук.
През 1919 г. Лорка отива да учи в Мадридския свободен университет, където се посвещава на литература и философия. Следването му е продължително и бохемско. Живее в знаменитото студентско общежитие "Резиденция", където
господства свободният дух
Там гастролират с лекции Алберт Айнщайн, Бъртранд Ръсел, Льо Корбюзие, Бенедето Кроче, Пол Валери и дори младокът Луи Арагон. Лорка се сприятелява със състудентите си Рафаел Алберти, Хорхе Гилен, Салвадор Дали и Луис Бунюел. Тогава се среща и с Грегорио Мартинес Сиера, директор на "Театро Еслава", по чиято покана пише и поставя през 1919-1920 г. първата си пиеса "Магьосничеството на пеперудите". Драмата е в стихове и описва невъзможната любов между хлебарка и пеперуда, с други насекоми в поддържащите роли. Само след четири представления тя е свалена от сцената. По-късно Гарсия Лорка твърди, че първата му пиеса е историческата драма "Мариана Пинеда", поставената седем години по-късно. Той отделя много време и сили на театъра. Появяват се и "Чудесната обущарка", и "Любовта на господина Перлимплина с красавицата в нейната градина" (1930). През следващите няколко години непокорният талант става един от най-експресивните испански авангардисти. Той публикува още три стихосбирки. Най-известната сред тях е "Циганско романсеро" (1928).Засилваща се депресия измъчва Федерико Гарсия Лорка в края на 20-те. Тя е породена от неговата хомосексуалност и
опитите да я запази в тайна
от своите приятели и роднини. Той е разкъсван между публичния си образ на талантлив поет и драматург и необходимостта да прикрива личния си живот. Популярността му понякога е скандална, той е възхваляван от едни и хулен от други. Нарастващото отчуждение с най-близките му хора достига своята кулминация, когато Дали и Бунюел правят филма "Андалуското куче" (1929), който той интерпретира, може би грешно, като злобна нападка срещу себе си. В същото време Лорка се терзае от несподелена любов към скулптора Емилио Аларден, който по това време се свързва с бъдещата си съпруга. Опитвайки се да разсее депресията му, семейството на Гарсия Лорка го изпраща на продължително пътуване в Съединените щати, където той остава през 1929-1930 година. Живее в Ню Йорк и учи за кратко в Колумбийския университет. Тогава за първи път поетът се сблъсква с истинско демократично общество и тази друга възможност, обратно на диктатурата в неговата страна, го разтърсва дълбоко. Неспособен да общува на английски, той
изживява дълбок културен шок
Въпреки това в писмата му до близките се усеща огромният ентусиазъм и адмирации към съвременния американски театър. Така за кратко време се раждат експерименталната му стихосбирка "Поетът в Ню Йорк" (публикувана чак през 1940 г.) и още две сюрреалистични пиеси ("Когато минат пет години" и "Публика"). Първата е прекрасна алегория на изгубеното време. Втората, публикувана чак през 1970 г. и то не в пълен вариант, е неговият бунт срещу комерсиалния театър и целия обществен ред. Все пак мегаполисът го обърква със свободите и мащабите си и Лорка търси спокойствие и по-първичен живот. Заминава за кратко за Хавана през март 1930-а.
Завръщането му в Испания през 1930-а съвпада със сгромолясването на диктатурата на Мигел Примо де Ривера и възстановяването на Испанската република. През 1931 г. той е назначен за директор на финансираната от правителството студентска театрална трупа "Ла Барака", създадена да пътува из страната и да запознава предимно селската публика с класическия испански театър. Пътувайки с трупата, Гарсия Лорка пише най-известните си пиеси - селската трилогия "Кървава сватба", "Йерма" и "Домът на Бернарда Алба". Театралните страсти го отпращат за кратко и до Аржентина през 1933-1934 година. Буенос Айрес е може единственото място, където този ексцентричен и неразбран испанец изживява пълния си триумф. Но със завръщането си в Испания сянката на смъртта се приближава към него. Със започването на Гражданската война през 1936 г. Федерико Гарсия Лорка заминава от Мадрид за Гранада. Той осъзнава, че това
тъй като градът е известен с най-консервативната олигархия в цяла Андалусия. Гарсия Лорка и зет му, кметът социалист на Гранада, скоро са арестувани. Странното е, че едно от основните обвинения срещу един от най-интересните поети на Испания е за поемите му "Циганско романсеро" и "Романсеро за испанската жандармерия", писани осем години по-рано. Защото той е твърде далеч от политиката. Осъден е заради човешката му позиция към зверствата на военната диктатура. Двамата арестанти са разстреляни на 19 август 1936 г. от фалангистката милиция и са погребани в необозначен гроб някъде край Гранада. Реакционна Испания убива един от най-интересните си таланти
означава почти сигурна смърт
заради различността му
Обществото няма сетива за него, не го разбира. Режимът на Франсиско Франко поставя произведенията на Гарсия Лорка под забрана, която е смекчена едва през 1953 година. Чак тогава са издадени силно цензурирани "Събрани съчинения". Едва след смъртта на Франко през 1975 г. става възможно животът и смъртта на Гарсия Лорка да бъдат публично обсъждани в Испания. В последното си интервю поетът говори за много творби, над които работи. Но повечето от тях не са намерени след смъртта му. Безследно е изчезнала и последната му идея за пиеса "Кръвта няма глас". Някои негови стихотворения преведени на български може да прочетете тук.
събота, 16 март 2013 г.
понеделник, 11 март 2013 г.
Препоръчвам ви...
Това са няколко от книгите, които съм чела и са ми допаднали. Тъй като често ми се случва да не мога да реша какво да чета (напоследък съм затрупана и не му се е случвало), реших че мога да помогна на хора, които като мен са се чудели какво да четат. Това разбира се е мой личен списък и може да не ви се хареса, тъй като всеки има различен вкус, но ще се радвам някой да го чете изобщо.
Ето и няколко книги като за начало. Не знам дали изобщо ще продължа това, но все пак това е засега. Enjoy!!!
Робърт Джордан - Колелото на времето (поредица)
Оскар Уайлд - Портретът на Дориан Грей
Уилям Текери - Панаир на суетата
Мери Шели - Франкенщайн
Джеймс Клавел - Шогун
Ето и няколко книги като за начало. Не знам дали изобщо ще продължа това, но все пак това е засега. Enjoy!!!
Робърт Джордан - Колелото на времето (поредица)
Оскар Уайлд - Портретът на Дориан Грей
Уилям Текери - Панаир на суетата
Мери Шели - Франкенщайн
Джеймс Клавел - Шогун
четвъртък, 7 март 2013 г.
Коеволюция
Тъй като днес ми е ден, ето още нещо любопитно... или поне се надявам да бъде любопитно и за вас. :)
Съгласно теорията на еволюцията, с течение на времето живите същества се видоизменят под въздействието на външната среда. Обикновено под фактори на естествения подбор се разбират, например, климата, наличието на храна или достъпността на водата. Обаче понятието „външна среда“ може да включва в себе си и други живи същества. Измененията в един организъм може да доведат до изменения в друг. Тези изменения, на свой ред да предизвикат изменения в първия организъм и т.н. Както споменахме в предишната тема, усъвършенстването на оръжията на хищника води до усъвършенстване на защитата на жертвата увличайки се в своеобразна „надпревара във въоръжаването„. Това взаимно приспособяване се нарича коеволюция.
Пример
Гепардът е тясно специализиран убиец. Той е станал най-бързото животно на Земята за да може да настига Томпсъновата газела. Двете животни се развиват в тандем като пример за коеволюция. Газелата е бърза, така че гепардът трябва да стане по-бърз за да я хване, после газелата още по-бърза за да избяга, а гепардът още по-бърз за да я стигне.
И етап след етап стигат определено ниво, след което развитието не е изгодно и на двете животни.
Така 20 минути след като убие газелата, гепардът е така изморен, че не може да се възползва от жертвата си и докато си почива, лъвове и хиени понякога не само му отмъкват плячката, но даже убива изчерпалия силите си гепард.
За да се увеличи бързината се удължават крайниците и се олекотяват костите. Това повишава риска от счупване на костите.
По-бързи крака – повече мускулна маса – по-голямо сърце. Спринтът изисква много енергия, която трудно се набавя и изисква често хранене. Все пак процесът не може да ескалира до безкрай.
По-подробна информация ще намерите тук.
Съгласно теорията на еволюцията, с течение на времето живите същества се видоизменят под въздействието на външната среда. Обикновено под фактори на естествения подбор се разбират, например, климата, наличието на храна или достъпността на водата. Обаче понятието „външна среда“ може да включва в себе си и други живи същества. Измененията в един организъм може да доведат до изменения в друг. Тези изменения, на свой ред да предизвикат изменения в първия организъм и т.н. Както споменахме в предишната тема, усъвършенстването на оръжията на хищника води до усъвършенстване на защитата на жертвата увличайки се в своеобразна „надпревара във въоръжаването„. Това взаимно приспособяване се нарича коеволюция.
Пример
Гепардът е тясно специализиран убиец. Той е станал най-бързото животно на Земята за да може да настига Томпсъновата газела. Двете животни се развиват в тандем като пример за коеволюция. Газелата е бърза, така че гепардът трябва да стане по-бърз за да я хване, после газелата още по-бърза за да избяга, а гепардът още по-бърз за да я стигне.
И етап след етап стигат определено ниво, след което развитието не е изгодно и на двете животни.
Така 20 минути след като убие газелата, гепардът е така изморен, че не може да се възползва от жертвата си и докато си почива, лъвове и хиени понякога не само му отмъкват плячката, но даже убива изчерпалия силите си гепард.
За да се увеличи бързината се удължават крайниците и се олекотяват костите. Това повишава риска от счупване на костите.
По-бързи крака – повече мускулна маса – по-голямо сърце. Спринтът изисква много енергия, която трудно се набавя и изисква често хранене. Все пак процесът не може да ескалира до безкрай.
По-подробна информация ще намерите тук.
Идиолект
Идиолектът представлява индивидуалният вариант на езика, използван от един човек. Той се изразява в специфични принципи на подбор на думите и граматични характеристики, както и в думи, изрази, идиоми и произношение, който е специфичен за индивида. Всеки човек има идиолект.
Уникално се явява по-скоро обединението на думи и изречения в речта на индивида, а не използването на специални думи, които никой друг не използва. Идиолектът може лесно да се развие до еколект - диалектен вариант на езика, характерен за едно семейство.
Съдебните лингвисти могат да използват идиолекта, за да определят дали даден текст (писмен или устен превод) е създаден от човека, на когото е приписан.
По-задълбочена информация може да намерите тук.
понеделник, 4 март 2013 г.
Ендогамия
 Източник |
събота, 2 март 2013 г.
Loss of languages
Close to 7,000 distinct languages are still spoken today, more than half originating from just eight countries: Papua New Guinea, Indonesia, Nigeria, India, China, Mexico, Cameroon, and Zaire. It is expected that by 2100 nearly half of today’s living tongues will have disappeared. If so, humanity will be considerably poorer. For each time a native language dies out, it is a distinct universe of mental constructs, with unique ecological wisdom acquired through millennia of direct contact with nature, which is lost. Gone is the refined Cheyenne technique of prairie management by fire in the dry mid-summers, almost gone the mysterious understanding of Namibian savanna animals by !Kung San hunters, and highly endangered the immense knowledge of the sea and its resources inherited by traditional fishing peoples from Oceania to the Arctic.
More here
More here
Абонамент за:
Публикации (Atom)