Ивайло Мерджанов - поезия

История с ангели и непрелетни птици

Ангелите прелетели – белите
криле блестят
в тебе ревностите зашумели
повече горят

Бетоновата моя меланхолия
гробищни цветя –
с устни от вечерна светлина
целува те Града

Защото тъмнината край не е
на ничия история
в смарагдовия сън далечен
си отново «втория»

Състезанието – към смъртта
триумфа и победата
строфите от тишина – гнева
или – повторението,

съкрушението във сърцето –
вечният възврат
по жълтия на смеховете път
дано те изберат

троянски войн на отчаянието
самотата е напомняне
да не забравяш за Вечността
в сърцето бездомно

Гарваните долетяха, черните
криле блестят
в тебе – ревностите изгоряха
вече не пищят