Храна за размисъл...
Един от главните й представители - Роло Мей, твърди, че екзистенциалната психотерапия не представлява "школа", а по-скоро се характеризира с "определена нагласа към хората и система от представи за тях".Представите са извлечени от философския екзистенциализъм и феноменологията.
Екзистенциалната психотерапия се причислява към "третата сила", или хуманистичната психотерапия, въпреки че по-рано е наричана "екзистенциална психоанализа" и все още често се нарича "екзистенциален анализ". Опирайки се на трудовете на философи като Киркегор, Хусерл, Хайдегер и Сартр, теорията и описанията на случаи на екзистенциалните терапевти често се формулират чрез идеосинкратична терминология. Така например те твърдят, че "съществуването в света" има три различни аспекта: обкръжението (Umwelt), споделен свят (Mitwelt) и собствен свят (Eigenwelt).
Пространствено-времевият фокус на терапията е върху преживяванията тук и сега, а не върху миналото.Първоначалната и трайна задача на терапевта е феноменологична: да разбере колкото се може по-пълно реалността на клиента - как той изживява себе си, другите хора и природата и следователно какъв за него е смисълът на живота (дори и ако този смисъл не се осъзнава).Доколкото това е възможно, терапевтът трябва да ограничи или да остави настрана собствените си ценности, начин на възприемане и т.н. и с помощта на въображението си да навлезе в света на другия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар