Пиер Абелар и Елоиза

Пиер Абелар и Елоиза са една от най-прочутите двойки в историята заради голямата им любов, нетипичната за времето им духовна връзка и жестокостта, която ги е разделила. Тази страст отпреди девет века между един средновековен теолог и неговата ученичка скандализирала обществото, в което те живеели, и може би именно затова историята им звучи толкова модерно в наши дни.
През 12 в. будната и талантлива млада Елоиза, племенница на нотрдамския каноник Фюлбер, се стремяла към знанието и истината и търсела отговор на въпроса за човешкото съществувание. Скоро станало ясно, че в Париж имало само един учител, който можел да й осигури образованието, което търсела. Макар и двайсет години по-възрастен от нея, Абелар се заинтригувал от мълвата за необикновения ум и красота на младата Елоиза. По този повод той пише: “Жена с изключителна хубост, тя изпъкваше сред останалите и с голямата си начетеност и познаване на литературата.” Елоиза е била сред малцината през онази епоха, които са можели да мерят ръст в интелектуално отношение с Пиер Абелар, самият той един от най-светлите умове през Средновековието.
Абелар и Елоиза били истинска звездна двойка и всеки от тях знаел за славата на другия още преди да се срещнат. Ако Абелар твърди, че е възнамерявал да прелъсти Елоиза, тя на свой ред в кореспонденцията си разказва колко е била горда от това, че е привлякла мъж с такова неустоимо обаяние за жените, който се славел с таланта си да пише изящни стихове и да композира любовни песни.
Желаейки да се запознае с Елоиза, Абелар убедил Фюлбер да му позволи да й преподава. Привлечени духовно, Абелар и Елоиза не могли да се съпротивляват дълго на еротичното желание и станали любовници. Френският философ бил толкова запленен от одухотворената си и красива ученичка, че уроците често били измествани от други занимания: “Ние си разменяхме повече целувки, отколкото академични аргументи, и ръцете ми посягаха по-често към гърдите й, отколкото към книгите ни”, разказва Абелар. Преподавател и студентка се наслаждавали интелектуално и сексуално един на друг, явление, което не е съвсем непознато в съвременните университети. На едно място в кореспонденцията си Абелар дори твърди, че веднъж ударил Елоиза, за да я накара да отстъпи пред желанието му да правят секс, но писмата на Елоиза са пропити с такава открита чувственост, че е малко вероятно тя често да се е съпротивлявала.
Чичото на Елоиза обаче скоро разкрил връзката им и не се поколебал да ги раздели. Не след дълго обаче Елоиза открила, че е бременна и чувствайки се застрашена, избягала от дома на чичо си и отишла да живее при сестрата на Абелар в Бретан до раждането на детето им Астролаб.
Абелар опитал да се помири с Фюлбер и го помолил да му позволи да се ожени за племенницата му. Самата Елоиза обаче предпочитала да бъде негова любовница вместо съпруга, защото знаела, че бракът им ще сложи край на богословската му кариера. Това обаче тя не можела да допусне, защото смятала, че е несправедливо спрямо един най-бляскавите умове на тогавашното време. По този повод Абелар пише: “Тя бурно отхвърли възможността да се омъжи за мен по две главни причини: опасностите, които можеха да произтекат оттук, и позорът, който щеше да падне върху мен. Какво справедливо наказание би поискал светът срещу мен, каза тя, за това, че съм го лишила от такава сияйна светлина.” Накрая обаче тя се съгласила да стане съпруга на Абелар.
Фюлбер все пак дал благословията си двамата влюбени да се оженят, но не след дълго станало ясно, че той не е простил на Абелар и истинската му цел била да го погуби и да запази Елоиза за себе си. Според някои сведения омразата на църковния сановник на Нотр Дам към Абелар е била продиктувана не само от роднинска загриженост, но и от други не толкова чисти помисли. Заради своята безопасност Елоиза избягала в манастира Аржонтий, но по същото време хората на Фюлбер нападнали Абелар в дома му в Париж и го кастрирали: “Те направиха заговор срещу мен – разказва Абелар - и една нощ влязоха тайно в стаята ми с помощта на един мой слуга, когото бяха подкупили. Там те ми отмъстиха по най-жесток и срамен начин, който смая целия свят, отрязвайки онези части на тялото ми, с които бях причинил гнева им.” Съществува и друга версия, че действията на Фюлбер са били продиктувани не толкова от ревност и похотливи желания спрямо собствената му племенница, а от новината, че Абелар и Елоиза са запазили брака си в тайна и самата Елоиза е изпратена в манастир, за да не пострада кариерата на Абелар - обстоятелства, които чичото е сметнал за унизителни и неприемливи.
Но каквато и да е истината, след нападението физическата любов между Абелар и Елоиза вече е била невъзможна. Въпреки протестите на техни близки и приятели те решили да приемат духовен сан и да влязат в манастир. Елоиза трябвало да се откаже не само от любовта си, но и от детето си, което знаела, че няма да види никога повече.
Но това все още не бил краят на историята. Въпреки раздялата им през следващите двайсет години любовта им продължила да живее в писмата, които двамата си пишели. След много години Елоиза и Абелар се срещнали за кратко по време на една церемония в Париж. И макар да били физически разделени през цялото това време, когато двамата се зърнали, те разбрали, че любовта им е единствената причина да съществуват. Докато бляскавата церемония вървяла, те се заклели тържествено да останат “едно завинаги”.
Елоиза и Абелар не се срещнали никога повече, но любовта им продължила в прочутата им кореспонденция. Ето какво пише Елоиза в едно от писмата си до нейния любим:
“…Само ти имаш силата да ми носиш и тъга, и щастие, и утеха. Единствен ти имаш такъв голям дълг към мен, особено сега, когато изпълних мълчаливо всичките ти заповеди. Неспособна да ти се противопоставя за каквото и да е било, аз намерих сила в себе си да се подчиня на волята ти и да се унищожа. Сторих и повече – макар и да е странно, моята любов се издигна до такива висоти на лудостта, че се отказах дори от онова, което е най-желано за нея, макар и без надежда. Аз ти се покорих безрезервно и промених чувствата си и ума си, за да докажа, че ти си единствен владетел на моето легло и воля. Бог ми е свидетел, че никога не съм търсила в теб нещо друго освен самия теб. Аз исках просто теб, нищо друго. Не съм се стремяла към брачен съюз, целта ми, както знаеш, не бяха моите удоволствия и желания, а твоите. Думата “съпруга” може да звучи по-свещено и по-обвързващо, но за мен винаги по-сладка ще бъде думата “любовница” и ако ми позволиш, готова съм да бъда наричана дори твоя наложница и курва …”
Шестстотин години по-късно Жозефина Бонапарт била толкова трогната от историята им, че заповядала тленните останки на двамата да бъдат пренеси в обща гробница в Пер Лашез, където влюбени от цял свят всяка година идват да се поклонят пред вечната любов на Елоиза и Абелар.


Източник