Айседора Дънкан

На 27.05.1877 година в семейството на Джоузеф и Дора Дънкан се ражда дъщеря – Айседора, актрисата, която развълнува и вдъхнови света със своето изкуство. В автобиографията си тя твърди, че е започнала да танцува още в утробата на майка си.

А когато се прочува, това, което прави на сцената, отразява като огледало съдържанието на живота и - свободолюбив дух и непреодолима жажда да бъде обичана.
"Изкуството ми е усилие да изразя в жестове и движения моето същество!" - казва тя.

Възгледите й взривяват световните канони на класическия балет с неговите заучени, регламентирани пози. Традиционния балетен костюм, "сковаващ и обезличаващ изразителността на мускулите", тя заменя с лека гръцка туника; танцува боса, провъзгласявайки с движенията си свободата на тялото и духа.

Малко известно е, че босите крака, превърнали се в нейна "запазена марка" се дължат на чиста случайност. Веднъж, преди да се появи пред публиката, Айседора залива с чаша вино своите сандали в елински стил и ги захвърля. Зрителите изпадат в такъв възторг от новаторската и идея, че оттогава танцува само боса. И остава в историята като босоногата Терпсихора.

По повод нейното изкуство Д`Анунцио възкликва: "О, Айседора, вие сте единствената, която не руши хармонията на природата. Въплътявате се в пейзажа, ставате част от дърветата, от небето!"

Но извор на нейния танц не е само природата. Интересува се от антична история и култура, музика, поезия и философия. Танцувайки, тя наподобява с движенията си позите от античните статуи и изображенията върху керамичните древногръцки вази. Сред своите учители и вдъхновители Айседора поставя на първо място Бетховен, създал танца на могъщите ритми, и Вагнер - на скулптурните форми. Сред любимите и автори са Байрон и Шели, Лонгфелоу и Уитман. Тя с усмивка приема да сравняват танца и с езически дух, излетял от счупения мрамор.

Дънкан издига принципа на общодостъпност на танцовото изкуство, мечтата и е да се открият школи в цял свят, където учениците и да опознаят красотата на естествените движения. Танцът на бъдещето тя вижда като "висок полет, израз на красота и сила, която никоя цивилизация не е познавала..."

Как е изглеждала тази велика жена?

Според едно описание на вестник "Сънди таймс" от 1908 г. "Тя има вирнато носле, сиво-сини очи, тъмна коса, навита на врата и разделена отпред като косата на мадона". Казват, че е величествена като статуя.

Личният й живот може да бъде сравнен с ярък фойерверк от страсти - сред любовниците и са английския актьор Гордън Крейг, американския индустриалец Парис Юджийн Сингер, руския поет Сергей Есенин.

Чергарският живот на семейството й в детството променя по-късно само мащабите си. През целия си живот Айседора Дънкан пътува от град в град, от страна в страна - Чикаго, Лондон, Виена, Берлин, Париж... Публиката я обожава.

В Мюнхен след неин концерт възторжени студенти се впрягат в каретата й, за да я отведат най-тържествено до хотела. В Берлин почитатели ръзкъсват на ленти нейните рокли и шалове. В началото на 20-ти век тя е истинска знаменитост - за нея пишат всички европейски вестници, стотици влюбени и изпращат писма.

Дънкан и Революцията

За първи път Айседора гастролира в Русия през 1904 г., но опознава страната по време на пътешествията си (1905 - 1913 г.). След Октомврийската революция първа от световните творци приветства младата съветска страна. Това е естествено за революционния и дух.

Още по време на Първата световна война, смутена от привидното безразличие на Америка, след края на програмата си в Нюйоркската опера Дънкан се обгръща с червен шал и превръща Марсилезата в пламенен танц. По-късно пресъздава танцово и Интернационала. Заради това изпълнение е лишена от американско поданство и изгонена заедно с Есенин от родината си.

Тя живее в съветската страна до 1924 г. Създава там и своя школа - мечтаната школа, която напразно се опитва да осъществи преди това в Берлин, Париж, Ню Йорк.

Злощастният край

На 14.09.1927 г. Айседора приема поканата на младия италиански механик с прякор "Бугати" да я разходи с кабриолета си по крайбрежието. Слага дълъг червен шал, сяда в колата и се провиква на приятелите си: "Прощавайте, приятели, аз поемам по пътя към славата!"

Автомобилът потегля. След петдесетина метра дългият шал се омотава в едно от колелетата му. След секунди Айседора Дънкан умира. Удушена. Погребват я в парижкото гробище Пер Лашез.                                                     Личен живот Бурният й живот изобилства от мъже — млади и стари, ергени и женени, красиви и непривлекателни, богати и бедни. Принципно настроена против брака, Айседора Дънкан с лека ръка се разделя с любовниците си. Но и тя като всеки друг в крайна сметка си намира майстора в лицето на Сергей Есенин. Руският поет и американската танцьорка,поканена в Русия от тогавашния политкомисар на културата Луначарски, се запознават в ателието на московски художник в края на 1921 г. Поетът говори само руски, а танцьорката — освен английски, всевъзможни други езици, но не и неговия, така че до ден-днешен си остава загадка, как двамата са успели от първата среща да открият, че не могат един без друг и веднага да заживеят заедно. Айседора е бляскава жена с тъмнозлатиста коса. Облечена в дълга червена роба и кожено палто, тя сякаш плува в пространството с гордата осанка на кралица. И все пак петнайсетте години разлика с Есенин очевидно са я притеснявали и преди подписването в гражданското тя моли свой приятел да промени годината на раждане в нейния паспорт. След прецизна обработка с туш 1878 г. се превръща в 1884 г. А и балерината е толкова стройна и гъвкава, че изглежда действително на толкова, ако не и по-млада. Нейният любовен път започва и завършва с поет. Далеч преди срещата с Есенин тя има многобройни увлечения. Едва 11-годишна преследва аптекаря Върнън и така го сащисва с настойчивостта си, че той побързва да се ожени за друга. Следва увлечение по чикагския художник Иван Мироцки, чиито основни достойнства се изчерпват с яркочервената му коса и пълното безпаричие. На дълга разходка в гората тя буквално го насилва да я целуне, след което на почтения човек не му остава нищо друго, освен да й предложи брак, макар че вече е женен. Голямата балерина никога не е очаквала съдбата да й сервира нещо наготово. Още като малка майка й праща нея на пазара, защото само при вида на очарователната усмивка месарят избира най-хубавото месо. По-късно, когато забавлява висшето общество с танците си, тя измъква под носа на жените им нюйоркските милионери и техните пари. Благодарение на нейната изобретателност цялото й семейство се озовава на товарен параход за Лондон. След пристигането в късна доба тя успява да убеди задрямалия портиер на един от най-скъпите хотели, че току-що са пристигнали от Ливърпул, чакат багажа си и да бъде така добър да се разпореди за стая и обилна закуска. И всичко това без пукнат грош. На заранта всички се измъкват от хотела, без да платят. Авантюристичният дух и изобретателността неведнъж измъкват балерината от всевъзможни житейски ситуации. В живота  с гръм и трясък влиза нежният поет Дъглас Ънсли. Той успява всяка вечер да залъже бдителната и майка и да се усамотява с младата жена, шепнейки стихове. Това не пречи на Айседора по същото време да се среща и с 50-годишния художник Чарлз Хале. Младият поет така и не успява да си обясни какво намира тя в този старец, но дамата успешно съчетава любовта си към двамата и се чувства с тях еднакво добре. Но както е известно, рано или късно всичко свършва. Художникът се връща в Париж. На тръгване той запознава американката с преситения от жени свой племенник, който не би подминал привлекателна жена. Те остават доста време заедно, докато той не прави фаталната грешка да я срещне с приятеля си Андре Боне – вероятно не е виждал съперник в ниския и закръглен чичко с очила. За негово нещастие Айседора се влюбва в непривлекателния мъж. Както самата тя по-късно признава в своята книга „Моят живот”: „Аз винаги съм била по-скоро рационална, но мъжете, от които съм била привлечена с разума си, са ми толкова скъпи, колкото и тези, към които ме тласкаше сърцето“. Случаят с Андре Боне е точно такъв. Той е умен и начетен и точно това покорява американката. Една вечер, след като предвидливо е отпратила домашните си, тя го кани на гости, купува шампанско и сластно танцува пред него в прозрачна туника, с изящно вплетени в косите цветя. Танцът и би вдигнал и мъртвите. Но не и Боне. Той бързо се отегчава, най-вероятно защото, както твърдят слуховете по онова време, не се интересува особено от жени. Айседора е бясна, тъй като заради него е отблъснала скулптора Роден, реагирал далеч по-адекватно на женските и прелести. По това време тя вече е призната балерина със собствена школа и уникална хореография, която създава сама върху музиката на най-великите композитори. Нейното изкуство е зашеметяващо сриване на каноните в балетното изкуство. Още повече че танцува почти гола, едва покрита с прозрачна туника. Предлагат и да посети Русия. Първия, когото забелязва там, е Станиславски. Но още преди да се целунат, той пита: „А какво ще правим с детето?” „Кое дете?”, недоумява тя. — „Нашето, разбира се.” Айседора е изумена от неговото благоразумие, а боязливият Станиславски така и не посмява повече да я доближи. Междувременно детето, от което той така се страхува, а разкрепостената иначе танцьорка явно инстинктивно желае, все пак се ражда, но негов баща е тетаралният режисьор и художник Крег. Той я вижда на спектакъл в Берлин, където тя импровизира както винаги изумително в бяла прозрачна туника. Способна е да каже на пианиста: „Изсвирете Траурния марш на Шопен, досега не съм го танцувала”. И пред очите на потресената публика да сътвори хореография на прима виста. Крег буквално я отвлича. Прекарват две седмици в сумрачното му студио, където няма нито легло, нито кресла. Почитателите и са притеснени, концертите падат, а на огорчената публика обявяват, че балерината е болна. След това буквално от нищото се появява богатият красавец Пим, чиято основна грижа е колекциониране на табакери от 18 в. Той я придружава на второто турне в Русия, но след завъщането в Париж е изместен от висок беловлас милиардер. В този период Айседора е доста притеснена, тъй като всичко, което успява да спечели от безбройните си гастроли и участия, отива за издържането на двете и школи. Така че появата на щедрия поклонник е съвсем навременна. Той я глези с вили, яхти, пътешествия, скъпоценности, финансиране на поредния гастрол, а тя го дарява със син Патрик.Оттук нататък всеки неин дребен каприз се превръща в закон. Пада в обятията на млад пианист, когото първоначално ненавижда, следва бурна връзка с поетите Габриеле д`Анунцио и Андре Батай. А междувременно отношенията с близкия до сърцето й Пим периодично се възобновяват, от което най-вероятно се появава и третото и дете. Животът обаче невинаги я щади и първите и две деца загиват при катастрофа, а третото умира малко сред раждането. Може би точно заради това тя се отнася към Есенин по-скоро като към син. Те се женят два пъти — веднъж в Русия и след това в чужбина, на нейно турне. Айседора ревниво следи всяка крачка на съпруга си и, когато той все пак успява да избяга от нея за няколко дни с приятели, го открива в частен пансион и го измъква оттам буквално по пижама. Той отчаяно се опитва да се откъсне от нея и в Москва. Според приятелите им те несъмнено се обичат, но отношенията им са сложни, объркани и непредвидими. Между тях вечно се разиграват бурни сцени, тежки скандали, дълги раздели, но ги свързва страстна и дълбока любов. Той ту я отблъсква като досадна старица, ту споделя, че таи нежност към нейната доброта. Пие и я принуждава да прави същото заедно с него, след което често стигат до истински изстъпления. След подобна сцена, когато се прибира от изтрезвителя, той за пръв път я вижда такава, каквато е — остаряла, уморена, изхабена от годините и преживяното. След като връзката им приключва, Айседора дълбоко скърби за самоубийството му и с тъга споделя пред парижки вестник, че между тях никога не е имало кавги. Всъщност в сърцето си тази изключителна жена храни само топлина и обич към всички, с които животът я е срещнал. Съдбата не и отрежда да живее дълго след него. Едва ли има някой, който да не е чувал, как през есента на 1927 г. Айседора сяда до шофьора си с преметнат през шията шал, който се оплита в колелото на автомобила и я отнася към безсмъртния танц с вечността. Източник    Източник 2