Показват се публикациите с етикет изобразително изкуство. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет изобразително изкуство. Показване на всички публикации
сряда, 7 август 2013 г.
събота, 20 юли 2013 г.
понеделник, 24 юни 2013 г.
четвъртък, 25 април 2013 г.
сряда, 24 април 2013 г.
вторник, 23 април 2013 г.
Василий Кандински
Василий Василевич Кандински (Василий Кандинский) е руски художник и график, който заедно с Пийт Мондриан и Казимир Малевич е смятан за един от основоположниците и теоретиците на абстрактното изкуство на XX век. Автор е на изразителни и динамични композиции, изградени на базата на цветни петна, точки, начупени линии и отделни символи. И ако се приеме, че главното в изкуството е неговата вътрешна същност и духовното съдържание, Кандински смята, че най-добрият начин за постигане на неговото психофизично въздействие е чрез чистата цветова хармония. През периода 1907-1914 и след 1921 година художникът живее в чужбина.
Кандински е роден на 22 ноември (4 декември) 1866 година в Москва. Произхожда от семейството на търговци. Тъй като семейството му пътува много, през детските си години има възможност да посети редица руски градове и много европейски страни. През 1871 година Василий се установява в Одеса. По време на ученическите си години се занимава с музика и живопис. Завършва гимназия (1876-1885), а през 1885-1893 (с прекъсване през 1889-1891) завършва право в Московския университет. През 1889 година участва в етнографска експедиция в провинцията във Вологда, по време на която се запознава с древната руска иконография и народното творчество. Под влияние на впечатленията си от експедицията, както и от посещенията си на френските изложби в Москва (1896), където остава потресен от творчеството на Клод Моне, решава да се занимава с изкуство.
Около 1895 година Василий Кандински изоставя професията на университетски преподавател и изцяло се посвещава на изкуството. Установява се в Мюнхен (1897) и под ръководството на Франц фон Щук започва заниманията си в местната Академия за изящни изкуства. В началото на 1900 започва пътуванията си в Европа и в Северна Африка. Връща се в Русия, но през 1902 решава да се установи за постоянно в Мюнхен. Шест години по-късно отива в Мурнау на Баварските острови.
Кандински създава първото си абстрактно произведение през 1910 година. В същото време отделя голямо внимание на гравюрата на дърво. Участва в много руски и европейски изложения. Завършва трактата си „За духовното в изкуството“, който през 1911 година е публикуван на немски език. След Октомврийската революция взема активно участие в обществения живот. Става член на художествената колегия на Отдела по изобразително изкуство и председател на Общоруската комисия по закупките към музейното бюро за изобразителните изкуства към народния комитет на просветата. През 1919-1921 година завежда Московския музей за живописна култура и преподава в университета. Като художник-теоретик той разработва програма за дейността на Института за художествена култура, където е ръководител на секцията за монументално изкуство.
През януари 1921 Василий Кандински напуска института поради вътрешни разногласия. Скоро е избран за заместник-председател на новосъздадената руска Академия на художествените науки, която става ръководител и на физико-психологическото отделение. Междувременно в печата редовно се появяват негови статии и теоретични разработки. През декември 1921 е командирован в Берлин, за да създаде филиал на Академията за установяване на културни връзки с други страни.
През 1922 година Кандински е поканен да преподава в школата на “Баухаус”. Художникът успява да завоюва световно признание и негови изложби се провеждат в много музеи и галерии в Европа и Съединените щати. След като нацистите затворят “Баухаус” (1932) той се премества в Берлин, а в края на 1933 се установява в Ньой-сюр-Сен, предградие на Париж, където живее до смъртта си. Получава френско гражданство през 1939 година.
Изразително-органичния стил на Кандински се трансформира в 1920-1930-те години, когато широкото използване на правилни геометрични елементи все по-подреден характер.
Неговите творби са били включени от нацистите в изложбата “Дегенеративно изкуство” (Мюнхен, 1937), но част от творбите му са били унищожени. Първите месеци от нацистката окупация, художникът, прекарва в Пиренеите. Той отказва да емигрира в Съединение щати и през август 1940 се връща в Париж. Четири години по-късно решава да създаде комедийния филм-балет, използвайки музиката на Ф. А. Хартман. През ноември-декември 1944 се състои последната му частна изложба в Париж.
Неговите творби са били включени от нацистите в изложбата “Дегенеративно изкуство” (Мюнхен, 1937), но част от творбите му са били унищожени. Първите месеци от нацистката окупация, художникът, прекарва в Пиренеите. Той отказва да емигрира в Съединение щати и през август 1940 се връща в Париж. Четири години по-късно решава да създаде комедийния филм-балет, използвайки музиката на Ф. А. Хартман. През ноември-декември 1944 се състои последната му частна изложба в Париж.
Василий Кандински умира на 13 декември същата година в Ньой сюр Сен, Франция.
събота, 20 април 2013 г.
Хуан Миро - допълнение
Хуан Миро е роден 20 април 1893 в Барселона. Той е син на един часовникар-бижутер. Започва да учи живопис когато е седемгодишен, но по-късно, по настояване на своите родители, които искат той да получи по-добра по тяхно мнение професия, учи за счетоводител в търговското училище. Едновременно с това през 1907-1910 година Миро изучава изкуство в Академията за изящни изкуства в Барселона (“Ла Лонха”) в класа на пейзажиста Модесто Ургеля и при професора по декоративни изкуства и занаяти Хосе Паско Мериса. През 1912-1915 година продължава обучението си в частната академия Франческо Гали Фабра. През 1918 заедно със свои приятели основава “Групата на Курбе”, която се противопоставя на консервативните традиции на каталонското изкуство. В творбите му от 1913-1917 най-силно е влиянието на Сезан и фовистите – предметите са разположени близо един до друг и в тях се преливат ярките цветове на дъгата.
Около 1918 година за Миро започва т. нар. период на “поетичен реализъм”. Пейзажите му имат дълбока перспектива и са изпълнени методично вписани детайли. През 1920 Хуан Миро се премества в Париж и разделя времето си между Испания и Франция. Запознава се с Пабло Пикасо. През 1921-1922 създава “Ферма” – най-високото постижение от неговите “поетичен реализъм”. Платното от 132×147 сантиметра включва цялата вселена, пълна с предмети от бита, които обаче са със символично значение и правят картината отворена за множество тълкувания.
Жоан Миро се развива много бързо, като от наблюденията и имитациите на реалния живот преминава към нетрадиционните и символични реализации на въображаемите образи. Реалистични форми се заменят от абстрактни геометрични фигури. По това време, художникът често трябвало да си ляга гладен и по-късно Миро признава, че произтичащите от това халюцинации са станали негова муза и са му послужили като източник за вдъхновение.
През 1924 година Миро се среща с Андре Бретон, Пол Елоар, Луи Арагон и с други представители на сюрреалистичния група. През същата година Андре Бретон публикува „Манифест на сюрреализма“ – произведение, оказало голямо влияние върху Миро. С течение на времето картините му стават все по-абстрактни и формите им все по-ограничени. Към края на 1920 се формира речника на живописните идеограми на художника. В неговия състав знаците, обозначаващи пространството са линията на хоризонта, слънцето и звездите в горната част на картината, на вълни или греди на растенията в долната част, както и елементите, служещи за да обединят пространството като летяща птица, бягащ заек, стълба към небето и т.н. Шест години по-късно художникът експериментира с различни материали – хартия, мед и камък. Той изрязва от каталози и списания илюстрират различни илюстрации и битови предмети и създава колажи, които се използва за бъдещите си картини. През 1932-1936 по своите колажи Миро създава серия от картини. В творческите му композиции техническите детайли се превръщат в органични, меки форми, напомнящи части от тялото на животните или човешки крайници, ембриони и други.
След избухването на Гражданската война в Испания през юли 1936 Миро се връща в Париж и остава във Франция до 1940 година През периода 1940-1970 година художникът реализира мечтата си за монументалното изкуство, открито към хората. През 1947 година в Съединените щати изпълнява стенопис за хотел Хилтън в Синсинати. През 1956 се установява в Палма де Майорка, в една вила с голямо студио, построена от неговия приятел, архитекта Хосе Луис Серт. В сътрудничество със стария си приятел и майстор-керамик Артигас, извършва оформлението на двете стени на седалището на ЮНЕСКО в Париж (1956-1958). Големи керамични композиции от керамика заемат стените с височина три метра и ширина и дълбочина 15 и 7.5 метра. Доминиращият образ на червеното слънце и спокойният полумесец с ярките цветове рязко контрастират на сивата бетонна сграда. За тази работа Миро бе удостоен с Международната награда Гугенхайм, която през 1959 година президентът Айзенхауер му връчи лично.
През следващите години Миро създава серия от монументални керамични произведения, които украсяват Харвардския университет (1960-1961), Висшето учебно заведение икономика в Санкт Гален, Швейцария (1964), фонда в Сен Пол дьо Ванс, на летището в Барселона (1970), Стъкления павилион на международното изложение в Осака (1970) и други. През 1950-1970 Миро продължава да се интересува от скулптура. Той прави модели от различни подръчни материали, някои от които по-късно са отлети в бронз. Картините му от този период са ориентирани към първобитната живопис и детските рисунки и изглеждат “празни”. Работата му се характеризира с чисти цветове, големи прости форми и изключителна лаконичност, съчетана с енергията на поетичния израз.
Жоан Миро умира в Палма де Майорка на 25 декември 1983 година, оставяйки около 2000 картини, 500 скулптури, 400 керамични творби и 5000 рисунки и колажи. Той оказва огромно влияние върху следвоенното изкуство на Съединените щати. През 1975 година в Центъра за изследване на модерното изкуство в Барселона е основана Фондацията „Хуан Миро“, а през 1992 студиото на художника в Палма де Майорка се превръща в музей.
неделя, 31 март 2013 г.
"Викът" на Едвард Мунк
"Викът" На Едвард Мунк
В дневника си художникът е записал ситуацията, при която се е родила идеята за картината: „ Вървях по пътя с двама приятели - слънцето залязваше - внезапно небето стана кърваво-червено - спрях, почувствал изнемога и се опрях на парапета - кръв и огнени езици стояха над синьо-черния залив и града - моите приятели отминаха напред, а аз стоях там, треперещ от тревога - и усещах един безкраен вик, пронизващ природата.”
Този спомен, записан в дневника на Мунк на 22.01.1892 г., ни дава сведението, че природата в картината представлява залива Осло-фиорд, край който е разположен едноименният норвежки град.
Абонамент за:
Публикации (Atom)