Показват се публикациите с етикет изкуство. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет изкуство. Показване на всички публикации
сряда, 7 август 2013 г.
събота, 20 юли 2013 г.
неделя, 30 юни 2013 г.
понеделник, 24 юни 2013 г.
Марсел Дюшан
И ето, че днес попаднах на един интересен сайт, който искам да споделя с вас, защото смятам, че е доста интересен и дано, както гласи името му, да ни помогне да разберем Марсел Дюшан.
Диптих
Две съединени дъсчици за писане, намазани с восък. Двустранна икона.
Най-често се прави от слонова кост. Популярни са в Римската империя,
като често представят събития от игри, включително и гладиаторски битки и
боеве с животни.
четвъртък, 25 април 2013 г.
сряда, 24 април 2013 г.
вторник, 23 април 2013 г.
Василий Кандински
Василий Василевич Кандински (Василий Кандинский) е руски художник и график, който заедно с Пийт Мондриан и Казимир Малевич е смятан за един от основоположниците и теоретиците на абстрактното изкуство на XX век. Автор е на изразителни и динамични композиции, изградени на базата на цветни петна, точки, начупени линии и отделни символи. И ако се приеме, че главното в изкуството е неговата вътрешна същност и духовното съдържание, Кандински смята, че най-добрият начин за постигане на неговото психофизично въздействие е чрез чистата цветова хармония. През периода 1907-1914 и след 1921 година художникът живее в чужбина.
Кандински е роден на 22 ноември (4 декември) 1866 година в Москва. Произхожда от семейството на търговци. Тъй като семейството му пътува много, през детските си години има възможност да посети редица руски градове и много европейски страни. През 1871 година Василий се установява в Одеса. По време на ученическите си години се занимава с музика и живопис. Завършва гимназия (1876-1885), а през 1885-1893 (с прекъсване през 1889-1891) завършва право в Московския университет. През 1889 година участва в етнографска експедиция в провинцията във Вологда, по време на която се запознава с древната руска иконография и народното творчество. Под влияние на впечатленията си от експедицията, както и от посещенията си на френските изложби в Москва (1896), където остава потресен от творчеството на Клод Моне, решава да се занимава с изкуство.
Около 1895 година Василий Кандински изоставя професията на университетски преподавател и изцяло се посвещава на изкуството. Установява се в Мюнхен (1897) и под ръководството на Франц фон Щук започва заниманията си в местната Академия за изящни изкуства. В началото на 1900 започва пътуванията си в Европа и в Северна Африка. Връща се в Русия, но през 1902 решава да се установи за постоянно в Мюнхен. Шест години по-късно отива в Мурнау на Баварските острови.
Кандински създава първото си абстрактно произведение през 1910 година. В същото време отделя голямо внимание на гравюрата на дърво. Участва в много руски и европейски изложения. Завършва трактата си „За духовното в изкуството“, който през 1911 година е публикуван на немски език. След Октомврийската революция взема активно участие в обществения живот. Става член на художествената колегия на Отдела по изобразително изкуство и председател на Общоруската комисия по закупките към музейното бюро за изобразителните изкуства към народния комитет на просветата. През 1919-1921 година завежда Московския музей за живописна култура и преподава в университета. Като художник-теоретик той разработва програма за дейността на Института за художествена култура, където е ръководител на секцията за монументално изкуство.
През януари 1921 Василий Кандински напуска института поради вътрешни разногласия. Скоро е избран за заместник-председател на новосъздадената руска Академия на художествените науки, която става ръководител и на физико-психологическото отделение. Междувременно в печата редовно се появяват негови статии и теоретични разработки. През декември 1921 е командирован в Берлин, за да създаде филиал на Академията за установяване на културни връзки с други страни.
През 1922 година Кандински е поканен да преподава в школата на “Баухаус”. Художникът успява да завоюва световно признание и негови изложби се провеждат в много музеи и галерии в Европа и Съединените щати. След като нацистите затворят “Баухаус” (1932) той се премества в Берлин, а в края на 1933 се установява в Ньой-сюр-Сен, предградие на Париж, където живее до смъртта си. Получава френско гражданство през 1939 година.
Изразително-органичния стил на Кандински се трансформира в 1920-1930-те години, когато широкото използване на правилни геометрични елементи все по-подреден характер.
Неговите творби са били включени от нацистите в изложбата “Дегенеративно изкуство” (Мюнхен, 1937), но част от творбите му са били унищожени. Първите месеци от нацистката окупация, художникът, прекарва в Пиренеите. Той отказва да емигрира в Съединение щати и през август 1940 се връща в Париж. Четири години по-късно решава да създаде комедийния филм-балет, използвайки музиката на Ф. А. Хартман. През ноември-декември 1944 се състои последната му частна изложба в Париж.
Неговите творби са били включени от нацистите в изложбата “Дегенеративно изкуство” (Мюнхен, 1937), но част от творбите му са били унищожени. Първите месеци от нацистката окупация, художникът, прекарва в Пиренеите. Той отказва да емигрира в Съединение щати и през август 1940 се връща в Париж. Четири години по-късно решава да създаде комедийния филм-балет, използвайки музиката на Ф. А. Хартман. През ноември-декември 1944 се състои последната му частна изложба в Париж.
Василий Кандински умира на 13 декември същата година в Ньой сюр Сен, Франция.
събота, 20 април 2013 г.
Хуан Миро - допълнение
Хуан Миро е роден 20 април 1893 в Барселона. Той е син на един часовникар-бижутер. Започва да учи живопис когато е седемгодишен, но по-късно, по настояване на своите родители, които искат той да получи по-добра по тяхно мнение професия, учи за счетоводител в търговското училище. Едновременно с това през 1907-1910 година Миро изучава изкуство в Академията за изящни изкуства в Барселона (“Ла Лонха”) в класа на пейзажиста Модесто Ургеля и при професора по декоративни изкуства и занаяти Хосе Паско Мериса. През 1912-1915 година продължава обучението си в частната академия Франческо Гали Фабра. През 1918 заедно със свои приятели основава “Групата на Курбе”, която се противопоставя на консервативните традиции на каталонското изкуство. В творбите му от 1913-1917 най-силно е влиянието на Сезан и фовистите – предметите са разположени близо един до друг и в тях се преливат ярките цветове на дъгата.
Около 1918 година за Миро започва т. нар. период на “поетичен реализъм”. Пейзажите му имат дълбока перспектива и са изпълнени методично вписани детайли. През 1920 Хуан Миро се премества в Париж и разделя времето си между Испания и Франция. Запознава се с Пабло Пикасо. През 1921-1922 създава “Ферма” – най-високото постижение от неговите “поетичен реализъм”. Платното от 132×147 сантиметра включва цялата вселена, пълна с предмети от бита, които обаче са със символично значение и правят картината отворена за множество тълкувания.
Жоан Миро се развива много бързо, като от наблюденията и имитациите на реалния живот преминава към нетрадиционните и символични реализации на въображаемите образи. Реалистични форми се заменят от абстрактни геометрични фигури. По това време, художникът често трябвало да си ляга гладен и по-късно Миро признава, че произтичащите от това халюцинации са станали негова муза и са му послужили като източник за вдъхновение.
През 1924 година Миро се среща с Андре Бретон, Пол Елоар, Луи Арагон и с други представители на сюрреалистичния група. През същата година Андре Бретон публикува „Манифест на сюрреализма“ – произведение, оказало голямо влияние върху Миро. С течение на времето картините му стават все по-абстрактни и формите им все по-ограничени. Към края на 1920 се формира речника на живописните идеограми на художника. В неговия състав знаците, обозначаващи пространството са линията на хоризонта, слънцето и звездите в горната част на картината, на вълни или греди на растенията в долната част, както и елементите, служещи за да обединят пространството като летяща птица, бягащ заек, стълба към небето и т.н. Шест години по-късно художникът експериментира с различни материали – хартия, мед и камък. Той изрязва от каталози и списания илюстрират различни илюстрации и битови предмети и създава колажи, които се използва за бъдещите си картини. През 1932-1936 по своите колажи Миро създава серия от картини. В творческите му композиции техническите детайли се превръщат в органични, меки форми, напомнящи части от тялото на животните или човешки крайници, ембриони и други.
След избухването на Гражданската война в Испания през юли 1936 Миро се връща в Париж и остава във Франция до 1940 година През периода 1940-1970 година художникът реализира мечтата си за монументалното изкуство, открито към хората. През 1947 година в Съединените щати изпълнява стенопис за хотел Хилтън в Синсинати. През 1956 се установява в Палма де Майорка, в една вила с голямо студио, построена от неговия приятел, архитекта Хосе Луис Серт. В сътрудничество със стария си приятел и майстор-керамик Артигас, извършва оформлението на двете стени на седалището на ЮНЕСКО в Париж (1956-1958). Големи керамични композиции от керамика заемат стените с височина три метра и ширина и дълбочина 15 и 7.5 метра. Доминиращият образ на червеното слънце и спокойният полумесец с ярките цветове рязко контрастират на сивата бетонна сграда. За тази работа Миро бе удостоен с Международната награда Гугенхайм, която през 1959 година президентът Айзенхауер му връчи лично.
През следващите години Миро създава серия от монументални керамични произведения, които украсяват Харвардския университет (1960-1961), Висшето учебно заведение икономика в Санкт Гален, Швейцария (1964), фонда в Сен Пол дьо Ванс, на летището в Барселона (1970), Стъкления павилион на международното изложение в Осака (1970) и други. През 1950-1970 Миро продължава да се интересува от скулптура. Той прави модели от различни подръчни материали, някои от които по-късно са отлети в бронз. Картините му от този период са ориентирани към първобитната живопис и детските рисунки и изглеждат “празни”. Работата му се характеризира с чисти цветове, големи прости форми и изключителна лаконичност, съчетана с енергията на поетичния израз.
Жоан Миро умира в Палма де Майорка на 25 декември 1983 година, оставяйки около 2000 картини, 500 скулптури, 400 керамични творби и 5000 рисунки и колажи. Той оказва огромно влияние върху следвоенното изкуство на Съединените щати. През 1975 година в Центъра за изследване на модерното изкуство в Барселона е основана Фондацията „Хуан Миро“, а през 1992 студиото на художника в Палма де Майорка се превръща в музей.
неделя, 31 март 2013 г.
"Викът" на Едвард Мунк
"Викът" На Едвард Мунк
В дневника си художникът е записал ситуацията, при която се е родила идеята за картината: „ Вървях по пътя с двама приятели - слънцето залязваше - внезапно небето стана кърваво-червено - спрях, почувствал изнемога и се опрях на парапета - кръв и огнени езици стояха над синьо-черния залив и града - моите приятели отминаха напред, а аз стоях там, треперещ от тревога - и усещах един безкраен вик, пронизващ природата.”
Този спомен, записан в дневника на Мунк на 22.01.1892 г., ни дава сведението, че природата в картината представлява залива Осло-фиорд, край който е разположен едноименният норвежки град.
Абонамент за:
Публикации (Atom)