Жан Жьоне - от литературата, през еротизма до модата

Твърде често се случва харизмата на един творец да е оплетена във всичко, излязло изпод неговите ръце, до такава степен, че зрител, слушател, последовател не би могъл да бъде безучастен. В случая на Жан Жьоне усетът за личен стил мотивира горното съждение. Жьоне успява да създаде литературни образи, които силно повлияват върху редица негови съвременници и колеги, като апокалиптичната фигура на морякa Керел от новелата му „Querelle de Brest".

Син на проститутка, осиновен от дърводелец, отгледан в затънтените краища на провинциални градчета, Жьоне прекарва голяма част от живота си в странстване из Европа. Житието му се оглежда без свян в романите, пиесите и есетата, които той пише и които разнищват темите за хомосексуализма, престъпността, за трудния живот на маргинални персонажи, за потисканите желания, за абсурда, в който се озоваваме, загубили фундаментални ориентири.

„Жьоне ни заразява със злото, което носи, и същевременно сам се лекува с него. Всяка негова книга е психодрама, изглежда че всяка се ражда от предишната - точно както новите му любовни увлечения са копие на отминалите. Но с всяка нова книга този налудничав човек придобива все по-голяма власт над демона, който носи в себе си" - по наблюдения на Сартр.

Творчеството на Жьоне печели симпатиите именно на хора като Пикасо, Жан-Пол Сартр и Жан Кокто. Пикасо възхвалява стила и литературната дарба на Жьоне, наричайки есето му за Джакомети „най-великото есе, писано някога за творец"; Кокто визуализира „Querelle de Brest", обезсмъртявайки новелата във филм; тримата подписват петиция за освобождаването на Жьоне, арестуван през 1948 г.

Илюстрациите на Кокто за „Querelle de Brest" са публикувани през 1947 г. Именно те зареждат естетически художествените търсения на Райнер Вернер Фасбиндер в неговия последен филм - адаптация на новелата на Жьоне, видяла бяла свят едва след смъртта на Фасбиндер от свръхдоза през 1982 г.

По-късно Уорхол поема щафетата, създавайки трибют към Жьоне и лентата на Фасбиндер чрез иконичен плакат, в който еротичното обема цялото послание на "Querelle de Brest".

Моряшкият стил (в най-общия смисъл на това понятие), представен чрез словото на Жьоне, намира веществено отражение в рисунките на Кокто, които, подети от Фасбиндер и възпроизведени от артист като Уорхол, го превръщат за отрицателно време иконичен откъс от светоусещането на 20 век.

Пикасо сам усвоява този стил. Той често е пременен в моряшка блуза. Класическата френска военноморска униформа, намерила място в творбата на Жьоне, години по-късно вдъхновява и Дейвид Бауи. Резултатът е логичен - ражда се "Jean Genie".

В епицентъра на модата Жан Пол Готие е този, който на практика узаконява бретонското моряшко облекло. В 21 век очарованието на райетата е по-забележимо отвсякога. Образът на моряка притежава еротична аура, която няма как да бъде отречена. Което най-малкото трябва да ни накара да си припомним кой и какво е направил Жан Жьоне за литературата. А оттам и за всичко останало.

Source