Хуан Миро

Хуан Миро и Фера (на каталонски: Joan Miro i Ferra или Хуан Миро) е каталонски художник и скулптор — сюрреалист, роден в Барселона (Испания).
Той е един от значимите представители на абстрактното и сюрреалистично направление в изкуството на 20 век. Творецът е вдъхновил значителен брой художници, в това число и създатели на комикси и анимационни филми, съдействал за възникването и развитието на важни художествени течения, появили се в Испания, Япония, Франция и САЩ. "Духовен баща" на съвременния авангард.
Хуан Миро (Joan Miro i Ferra) e роден на 20 април 1893 г. в Барселона, Испания. След успешното си обучение в художествена школа за промишлено и изящно изкуство през 1910 г., той започва работа като помощник-счетоводител. През 1912 г. получава разрешение да посещава класа на Франческо Гали в La Lonja School of Fine Arts.
През 1918 г. на Миро прави първата самостоятелна изложба в галерия Далма, Барселона.

 

През 1920 г. Миро заминава за Париж, където се запознава в Пабло Пикасо. Монпарнас, с неговите поети и писатели помагат на художника да развие уникалния си стил. Когато през 1924 г. Андре Бретон публикува „Манифест на сюрреализма“ това оказва значително влияние върху Миро. Един от основните принципи на сюрреализма, свързан с използването на образи от сънищата (dream pictures) и на въображаеми пейзажи, става източник на вдъхновение за художника. През този период, Миро участва в първата изложба на сюрреалистите. Местейки се в ново ателие на ул. „Турлак“ 22, негови съседи стават Макс Еснст, Ханс Арп и вероятно Пор Елюар. Дягилев поръчва на Миро и Ернст да нарисуват костюмите на балета „Ромео и Жулиета“, постановка на руския балет.
Първият колаж „Испанска танцьорка“ е направен от него през 1928 г. През 30-те години Миро живее между Париж и Барселона. Тогава той създава поредица Живопис по колажи, рисува серия „диви“ картини и пастели, с които протестира срущу настъпващия фашизъм.
През 1941 г. художникът прави първата голяма ретроспектива в Музея на модерното изкуство, Ню Йорк.
Миро участва в международната изложба „Сюрреализмът през 1947“ в галерия Маг в Париж, организирана от Андре Бретон и Марсел Дюшан.

 

В зрелите си години стилът му се разпъва между чудноватите и поетични импулси и жестокостта на модерния живот. В свои интервюта от 30-те години Миро изразява презрението си към конвенционалните методи на рисуване, както и своето желание да ги „убие“ за благото на съвременните средства на изразяване. Без да е официален член на сюрреалистичното движение, Хуан Миро има свободата да експериментира с всички артистични стилове без да прави компромиси с позициите си. Преследва свои собствени интереси в артистичния свят, не робува на различни художествени течения и запазва своята автономия, която му позволява да твори в разнообразни сфери. Създава предимно литографии както и многочислени пана, стенописи, скулптури, керамика, витражи, а в последните си години прокарва и радикални идеи за четириизмерни изображения.


Едни от известните му по-късни творби са: два стенописа на сградата на Юнеско в Париж /1958/. Проектът получава наградата Гугунхайм.; Монументалните бронзови скулптури Слънчева птица и Лунна птица. 1966 г.; Керамичната стена на музея Гугенхаймв Ню Йорк 1967 г.; Монументалната скулптура Жена с птица в парка „Хуан Миро“ в Барселона1982 г.

 

От комерсиална гледна точка, Хуан Миро е един от най-продаваните съвременни художници. Неговите абстрактни композиции привличат декораторите и често се използват за украса на банкови офиси и богаташки вили по Лазурния бряг.


През 1976 г. в Барселона е открита фондация „Хуан Миро“, която се превръща в център за изучаване на съвременното изкуство. Художникът умира в Палма де Майорка на 25 декември 1983 г.
Много от творбите му са изложени във „Фондация Хуан Миро“ в Барселона. Стойността на всяка от тях варира от 250 000 до 8 милиона щатски долара.

Източник