Ерик Сати е живял честно, отдал се е докрай и е оставил
неочакваните от никого скъпоценни плодове на изкуството си, с които винаги да
изумява и удивлява. През цялото си съществувание е скромен, на ръба на
бедността. Свири по нощните локали на Париж, като този на Монмартр "Черната
котка" само за да има достъп до роял, на който да излее напиращите в главата си
звуци. Несретен, чудноват, озадачаващ в живота, такъв е Сати и в изкуството си -
дори повече - налудничав, ексцентрик, странен, изумителен, "единствен по рода
си", възхитителен, маниакален, блестящ - всичко това, но и още нещо. Колкото
по-беден е бил в живота, толкова по-скъпоценни са произведенията му. Подарил ни
е своите плодове, в които ние откриваме една нова идея за красивото и
космичното.
Доскоро името на Ерик Сати бе почти напълно неизвестно в България,
може би единствено с изключение на тесните специалисти, няколко меломани. Преди
5-6 години у нас се получиха записи на френския пианист Паскал Роже. Едва сега,
през 2000-та година се намери една отлична българска пианистка - Емилия
Михайлова, която се нае да изпълни за първи път на българска сцена интегрално
всички клавирни произведения на композитора. В два дълги концерта тя съумя с
изключително мъжество и без излишна патетика да изсвири тази така трудна не само
от пианистична гледна точка, но и от интерпретаторско гледище музика, поради
липса на всякаква традиция, а и поради спецификата на музикалния текст на
Сати.
Михайлова открива творчеството на Ерик Сати покрай задълбочения си
интерес към френската музика и заниманията при изучаването на музиката на Клод
Дебюси, с когото се знае, че Сати поддържал тясна връзка. Най характерното в
музицирането на Емилия Михайлова е мекотата на звукоизвличането, фината
интерпретаторска мисъл, която не изпада нито в гротескови, нито в
сантиментално-меланхолни уклони. Ерик Сати на Михайлова се отличава с лекота,
изящен, почти ефирен звук, който на места достига кристална прозирност
("Гимнопедии", "Синът на звездите"), където постига състоянието на странно
блаженство и просветлена тъга. В по-динамичните и бързи творби от хумористичния
период съумява да предаде специфичната атмосфера на карнавалност, ирония и фин
аромат на театрална предвзетост и сценична напудреност ("Три изтънчени валса за
едно преситено конте"). Фразата е ту лека и отчетлива, ту по-емоционална и
дръзка. Емилия Михайлова притежава изключителен усет за акустичен нюанс и
емоционален акцент. Домогва се виртуозно до специфичния за композитора "капещ
пианистичен звук" и придава на трактовката си мекота и пленителна плавност.
Можем само да благодарим на изтъкнатата ни музикантка за отличния вкус, почти
откривателската страст, смелостта да популяризира тази извънредно красива и
елитарна музика и да представи на уморената от еднообразен репертоар българска
аудитория нови и непознати стойностни произведения, всичко това заслужава своята
отлична оценка.
Естетическите и музикалните идеи на Ерик Сати оказват особено силно
влияние на творците от началото на ХХ век - Дебюси, Френската шесторка: Пуленк,
Мийо, Онегер, Орик, Дюрей, Тайфер, както и върху Аркьойската школа. Дори върху
такива могъщи индивидуалисти като Стравински и неповторимия Равел, когото той не
рядко дружелюбно пародира, заради декадентските му увлечения (напр. "Три
изтънчени валса за едно преситено конте" с три части Неговият ръст, Неговият
бинокъл, Неговите крака от 1914 г.). Упражнява въздействие и върху американската
музика в лицето на Копланд, Томсън, Кейдж. Много от пиесите му за пиано са
оркестрирани от негови приятели, а и по-късно, с което и начева славата му.
В очите на съвременниците си Сати е ексцентрик, проявяващ
ексхибиционизъм и мегаломания. Но историята вижда в личността му екстравагантния
родоначалник на европейския неокласицизъм, който е развит в творчеството на
индивидуалисти като Прокофиев, Стравински, Хиндемит и ранния Шостакович. За Сати
връщането към предкласиката и класическите образци на Палестрина, Скарлати, Й.
С. Бах, Перголези, Моцарт и техните жанрови конструкции е желание за откриване
на изгубената в течение на времето чистота и простота на изкуството, на
естествената му хубост и сваляне на зле изрисуваната и избеляла куха маска на
престореното, напудрено псевдотворчество. Но това не е просто стихиен бунт, а
осъществяване на връзка с древността и с нейното по-ясно, по-чисто усещане за
красотата.
Мистичният период на Ерик Сати 1887-1906 г. е свързан с интереса му
към средновековието и неговата музика, с творбите на френските предкласици. По
това време той напуска франкмасонската ложа на Пеладан и основава своя: Egh’se
metropolitaine d’art de Jesus Conducteur. В произведенията му има духовна аскеза
и строгост - "Сарабанди", "Прелюд към героичните небесни двери", "Паскалия",
"Камбанен звън на розата и кръста". От този период датира и първият му голям
шедьовър "Гимнопедии" 1888 г. Странното заглавие е заемка от старогръцките
мистерии в чест на Аполон, празнувани в Спарта. Гимнопедията е чест от
гимнодията бавен, архаичен танц с ритуално значение с песен на голи девойки.
Музиката на "Гимнопедиите" е извънредно мелодична, плавна и изящна, музика на
вглъбението, самотата, на неизразима дълбока красота в цвят на старинно злато.
Творбата е емблематична за периода. Своеобразно естетическо обобщение за Сати,
"Гимнопедии" е изкуство на съзерцанието, вливане на усамотения Аз в
безкрайността, в топлото присвоено и уютно безгранично пространство на духа.
Затова и звукът е сякаш непрекъснат, постоянен континуум. Чрез пет
насложени възходящи квинти Сати в "Синът на звездите" постига широта и вътрешно
дълбинно градиране на звука, усещане за светлинна пронизаност, за мрежа от лъчи,
една опалова, умъглена, сънно-медитативна атмосфера. Ето защо той не поставя
тактови черти в другия си шедьовър от периода "Гносиени", за да реализира на
практика непрекъснатия, плавен, обемащ пространството звук-ритъм на душата.
"Гносиени" е отново стара гръцка заемка, своеобразен авторски неологизъм.
"Гносиени" - преживяването на бога в съзнанието, улавянето на душевното движение
в съзнанието, и постигане на познание, чрез просветление по двустранния път на
човека към Бога и на Бог към човека. Защото мистичното е проекция, прозрение за
отвъд-реалността, за връзките й с тукашността. Тук звукът е отмерен, линеарен,
милващ, нежен, прозирен. Вътрешната полисемантичност на музиката е постигната в
един лапидарен стил. Пестеливостта на изрази, икономията на средства, открива
поле за сложно поливалентно нюансиране на преживяването и сугестията, улавяне на
безшумния, бавен танц на вътрешното движение, на онова генетично вътретечащо
неспирно пеене. Затова композициите от мистичния период сякаш започват и
завършват в тишината, изплуват и потъват в нея. Мелодията не е контрадикторна на
беззвучието, между звук и мълчание няма противоречие, а напротив преливат,
връщат се един към друг и така в сиянието си тишината се осмисля в звука и
обратното.
Именно от тези две произведения започва така характерното и често
пъти обговаряно предимство на мелодията и полифонията, което дава Сати за сметка
на хармонията, черта, която с течение на времето неизменно ще се засилва.
Възвръщането към мелодията е връщане към мистичната, необяснима, същност на
битието. За това приятелят и знаменит писател Жан Кокто пише: "Тя (простотата)
влече след себе си мелодията. Връщането към рисунъка води неизбежно до връщане
към мелодията."
Вторият ПЕРИОД (1913-1915) е белязан с експерименталност. Творбите
са динамични, изпълнени с иронични, гротескови и закачливи елементи. Често
взаимстват познати мотиви от композитори като Бизе, Гуно, Равел, Дебюси и ги
пародират, ту по-незлобливо, ту по-остро. Чрез "налудничавите", парадоксални,
причудливи и предизвикателни наименования на пиесите си Сати не само пародира
обяснителността на програмните творби, но и цели да стресне, да шокира, за да
събуди спящото в познати и изтъкнати русла съзнание на публиката и така да я
подготви за непредубедено, естествено и чисто възприемане на музиката като
свободно и абсолютно изкуство. Ексцентричността им буди недоумение или смях,
което освобождава напрежението.
От 1916 до 1921 год. е третият период в творчеството на Ерик Сати -
СЮРРЕАЛИСТИЧНИЯТ. Той е обявен за единствения композитор сюрреалист и дадаист в
историята на музиката, въпреки цялата условност на тези определения. През 1916
г. никому неизвестният Сати се запознава с поета и драматурга Жан Както и по
негова молба решава да напише балет. Това е знаменитият "ПАРАД". За него Пикасо
рисува декорите и костюмите, а трупата е на Дягилев - всички до един в "Парад"
емблематични фигури на модерността и всеки от тях цяло течение в изкуството.
Премиерата е едновременно скандал и огромен триумф. За една нощ Сати става
прочут, обявен е за луд, безсрамен, фантастичен. "Парад" е творба на ръба на
всевъзможни жанрове - музика, театър, танц, пантомима, цирк. В неговата музика
не липсват джазелементи, екзотични танци, мюзикхолна шумотевица, блус, градски
фанфари, панаирно многолюдие и циркова атмосфера, черни ритми. Сати е може би
първият в света композитор, който използва художествено натуралните шумове на
сирена, мотор на самолет, пишеща машина, кречетало.
Трудно е обаче да се определи къде започва и къде завършва
влиянието на сюрреализма върху Сати, а и кой на кого и колко влияние е
оказал.Засичането на художествените търсения и поетите-новатори обаче е факт,
който не е съвсем неочакван. На повърхността е желанието за бунт срещу
традицията и опошляването на изкуството, търсене на нови изразни средства.
Интересът към хипнотичното, подсъзнателното и свръхсемно време, диренето на
вътрешна реалност и вътрешния човек. Сюрреалността. Сати и поетите искат да
съблекат лицемерната обвивка на реалността, т.е ординерното сцепление на
образите, обектите и да видят неизменното, дълбокото, пулсиращата същност на
безплътната душа. Индивидуалността на Ерик Сати обаче е твърде силна, за да
остане в подчинена връзка.
В края на живота си ексцентричният композитор сваля маската на
експерименталното, панаирното и ироничното, за да открие дълбоката хицея на
екзистенцията си. През 1918 г. той излива душата си в симфоничната драма
"Сократ" по Платоновите диалози. Завръща се към гръцката древност, към античната
зора на цивилизацията, за да пие от извора красота и свобода.
Няма коментари:
Публикуване на коментар