E262 - Натриев ацетат

Безвреден: ДА

Характеристика:
Натриевият ацетат е сол на оцетната киселина и е разрешен за употреба в хранително-вкусовата промишленост като добавка от групата на консервантите. Получава се при суха дестилация на дървесина, отнася се към солите на слаби киселини, които разтворени в бъдеще, може да се използват за запазването на постоянни стойности на рН.
Употреба:
Натриевият ацетат се употребява при приготвянето на различни оцветители и такива химични производни като: винил ацетати, оцетен анхидрид, в оцветяването и дъбенето на кожи. В медицината намира приложение в качеството си на алкално средство, в строителството - предотвратява замръзването на бетона по време на транспортиране и др.
Въздействие върху човека
Натриевият ацетат е силен алерген. Абсолютно противопоказен е за хора с бъбречни заболявания. Тъй като веществото се използва главно с промишлени и химични цели и е химически активно производно, за да се избегне вредното въздействие върху човека, специалистите съветват хората, които работят с него, да спазват стриктно всички мерки за безопасност и правилата за безопасност на труда на съответния завод.
В бита и хранително-вкусовата промишленост натриевият ацетат се явява краен продукт при реакции на обикновена сода за хляб и оцет. Използва се за консервиране и приготвяне на храна, може да влиза в състава на някои лекарства.
В разумни количества веществото е безвредно и не е канцерогенно. Разрешено е като хранителна добавка в почти всички страни по света. Ацетатите могат да бъдат опасни само в промишлени концентрации.

Source

МАРИЯ СКЛОДОВСКА-КЮРИ (7.XI.1867 - 4.VII.1943)

Родена на 7 ноември 1867 г. във Варшава. Завършва Варшавската гимназия със златен медал през 1884 г., работи известно време като гувернантка в богати буржоазни семейства. През 1891-1894 г. следва във Факултета по естествознание в Парижкия университет и го завър­шва с две дипломи - по физика и по математика. През 1895 г. се омъжва за френския физик Пиер Кюри и от същата година започва да работи в неговата лаборатория във Висшето училище по физика и химия (Париж). През 1900-1906 г. е преподавател в Екол Нормала в Севър. През 1903 г. защитава в Парижкия университет докторска дисертация на тема "Изследване на радиоактивни вещества". От 1906 год. е професор в Парижкия университет и завежда катедрата, ръководена преди това от Пиер Кюри, от 1914 г. е същевременно директор на Радиевия институт.

Научните й работи са в областта на радиоактивността и нейното приложение. От 1897 г. започва да изследва лъчението, открито през 1896 г. от френския физик Антоан Анри Бекерел, и през същата година стига до извода, че излъчването на урановите соли е свойство на самите уранови атоми. През следващата, 1898 г. Мария Склодовска-Кюри независимо от Г. Шмит доказва наличието на радиоактивност в торий ( Thorium , Th ), като отбелязва, че радиоактивността на някои минерали съдържащи уран ( Uranium , U ) и торий ( Th ), е много по-висока, отколкото би могла да се очаква. Тя допуска, че тези минерали (настуран, халколит и аутонит) съдържат нов силно радиоактивен елемент, различен от уран ( U ) и торий ( Th ). Този хипотетичен елемент тя търси заедно с Пиер Кюри в настурановата руда. В резултат на съвместната им напрегната и търпелива работа по повишаване концентрацията на активното вещество чрез преработката на големи количества настуран те откриват през юли 1898 г. един от тези елементи - полоний ( Polonium , Po ), а през декември на същата година втори елемент – радий ( Radium , Ra ).

През 1902 г. Мария Склодовска-Кюри получава няколко дециграма чиста радиева сол, а през 1910 г. заедно с френския химик Андре Дьобиерн - метален радий ( Ra ). Тя определя атомното тегло на радий ( Ra ) и мястото му в периодичната таблица на химичните елементи. През 1903 г. за изследванията си върху радиоактивността съпрузите Кюри (заедно с Антоан Анри Бекерел) са удостоени с Нобелова награда по физика, а през 1911 г. на Мария Склодовска-Кюри е присъдена Нобелова награда по химия за получаването на метален радий ( Ra ). Съпрузите Кюри се отказват от материалното възнаграждение за откриване на радий (Ra) и не го патентоват, макар че нямат дори малка физическа лаборатория и необходими условия за научна работа (своето знаменито откритие те правят в сградата на стар склад).

Мария Склодовска-Кюри изследва радиоактивността на много елементи, изучава техните свойства, разработва основните принципи на количествените методи на радиоактивните измервания, изучава насочената радиоактивност, открива влиянието на радиоактивното лъчение върху живата клетка, първа използва радиоактивността (радиевата еманация) в медицината, въвежда термина "радиоактивност" и т.н. През годините на Първата световна война (1914 - 1918 г.) организира около 220 подвижни и стационарни рентгенови апаратури за рентгено- и радиологично обслужване във френските болници. Забележителните открития, направени от Мария Склодовска-Кюри и Пиер Кюри, откриват нова ера - ерата на използване на атомната енергия. Член на много академии на науките и научни дружества. Умира на 4 юли 1943 г. от левкемия.

 

 

 

Източник

Откъде идват имената на химичните елементи?

Водород - от латинското наименование "раждам", тъй като при взаимодействие с кислород се образува вода.
Въглерод - от латинското наименование на въглена.
Азот - не поддържа дишането (от гръцки) и образува селитра (от латински).
Кислород - на латински означава "раждам киселини".
Натрий - от староеврейски език - природна среда, натрон.
Алуминий - идва от латинското наименование на стипца - алумен.
Фосфор - от гръцкото "носещ светлина" поради способността му да свети при бавно окисляване.
Хлор - от гръцкото "хлорос", т. е. жълто-зелен.
Калций - от калкс - латинското наименование на варта.
Хром - носи името си от гръцкото наименование на цвят.
Кобалт - от немското наименование на злия дух Кобалт.
Мед - от латинското наименование на о. Кипър, който е богат на Мед.
Бром - от гръцкото "зловоние", защото е газ с остра и задушлива миризма.
Йод - от гръцкото наименование "виолетов", какъвто цвят са парите му.

Source

За среброто

Латинско наименование Argentum. Химически знак - Ag.
Древните асирийци го наричат метал на Луната заради светлия му блясък.
Санскритската дума аргата означава светъл, ясен, бял. Името на Аржентина произлиза от аргентум, защото тя разполага с огромни запаси от сребро.
От 1g сребро може да се изтегли нишка дълга 2 km.  
 

Източник

Етен (C2H4)

Етенът е ненаситен въглеводород, заради наличието на двойна връзка. Тя се получава, когато два водородни атома се отделят, и свободните електрони, се свързват помежду си. Етенът е съединение с широка употреба. Суровина е за синтез на важни органични съединения. От него се получават спирт, веществото гликол, разтворители, полиетилен и други.
Физични свойства:
Етенът е безцветен газ, без миризма, по- лек е от въздуха и е малкоразтворим във вода.
Химични свойства:
Получаване:
Ако се загрее етан до 500º в присъствието на катализатор, протича процес, при който два водородни атома се откъсват от молекулата:
C₂H₆ -> C₂H₄+H₂ (tº;катализатор)
При двата въглеродни атома остават по един единичен електрон. Тези електрони образуват нова химична връзка . Така двата електрона се свързват с двойна връзка. Втората връзка е енергетично по-богата и лесно се поляризира. Въглеводородът, който се получава, се нарича етен или етилен.Горене:
C₂H₄ + 3O₂ -> 2CO₂+2H₂O+Q
Присъединителни реакции:
Поради наличието на двойна връзка той може да участва в присъединителни реакции.В присъствие на катализатор при загряване и повишаване на налягането двойната връзка в молекулата се разкъсва .При тези условия етенът присъединява водород, при което се получава етан.
C₂H₄ + H₂ -> C₂H₆
Реакцията се нарича присъединителна, защото при свързването на две вещества се получава един единствен продукт.
Въглеводороди, които съдържат в молекулата си двойни връзки се наричат ненаситени, заради участието им в присъединителни реакции.
Полимеризация:
При висока температура, повишено налягане и в присъствие на катализатор молекулите на етена могат да се свържат помежду си:
n CH₂=CH₂-> (CH₂ – CH₂) n
Молекулите на полиетилена са с много дълги вериги, респективно имат големи молекулни маси. Наричат се макромолекули. Процесът се нарича полимеризация.
ETEH Етенът е ненаситен въглеводород, заради наличието на двойна връзка. Тя се получава, когато два водородни атома се отделят, и свободните електрони, се свързват помежду си. Етенът е съединение с широка употреба. Суровина е за синтез на важни органични съединения. . Свойствата и евтиното му промишлено получаване определят неговото широко приложение. Етенът се използва за получаване на халогенопроизводни, които са добри разтворители, средства за борба с вредителите в селското стопанство и мн. др. Изходна суровина за получаването на етанол, гликол (влиза в състава на труднозамръзващи течности), спирт, разтворители, полиетилен и други.

Източник

Амонячна вода

Амонячната вода се използва в медицината. При загубване на съзнание на пострадалия се дава за много кратко време да вдишва през носа амоняк. При ухапване от насекоми местата се намазват с амонячна вода, която действа като противоотрова. В бита амонячната вода се употребява за пране на цветни тъкани, премахване на петна, избелване на найлони и коприна.

Слонова паста

Трябва да се пробва.

Указания.
Указания

Лакмус

1. Спец. В химията – багрилно вещество, добивано от лишеи, което с промяна на цвета си служи за определяне на вида химическа реакция – кисел или основен.
2. Прен. Всяка проява или явление в обществения живот, които показват, разкриват нещо скрито.

Кръговрат на азота