Показват се публикациите с етикет психология. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет психология. Показване на всички публикации

събота, 20 юли 2013 г.

Екзогенни психози

Това са психични заболявания, свързани с външни причини, като най-често това са болести, които пряко или косвено увреждат мозъчната дейност. Примери: психози от инфекциозен характер, психози, свързани с наркотици, интоксикационни и др.

1. Инфекциозни- в едни случаи инфекциозните причинители засягат пряко мозъка, а в други въздействието се извършва чрез бактериалните и вирусните токсини. Важно място сред синдромите на помрачено съзнание заема инфек
Появява се на фона на висока температура. Болните имат понякога и халюцинации., лесно уморяеми са , раздразнителни, капризни, обидчиви, емоционално нестабилни. Хроничните инфекциозни психози протичат със синдроми на фона на ясно съзнание и с психоорганни синдроми от грип, вирусни пневмонии, инфекциозен хепатит, ревматизъм, туберкулоза
2. Интоксикационни- най-разнообразни вьздействия могат да предизвикат психични разстройства и по-специални психотични състояния. Всички токсични вещества поразяват предимно централната нервна система, но зависи и от функционното състояние наорганизма, възраст, пол, телосложение. Протичат с помрачено съзнание. Наблюдава се и делириозно състояние.
Медикаментозни интоксикации- от сънотворни, стимуланти, антибиотици и др. препарати
Хранителни интоксикации- ерготизъм (от мораво рогче) ботулизъм, от отравяне с гъби
Промишлени интоксикации- живак, олово, въглероден окис, антифриз, манган, сероводород, серовъглерод 
3. Съдови- засягащи главния мозък- това са хипертонична болест и атеросклероза
Психични разстройства в 3 основни групи синдроми
  1. Нервозоподевни- главоболие, шум в ушите, виене на свят, нарушения в съня, паметови смущения
  2. Психопатоподобни- мнителност, избухливост, дребнавост, досадност, трудно усвояват нови знания
  3. Дементни- нарушения на паметта, трудно запомнят имена и цифри, речта става мудна
4. Травмени психически разстройства- при черепно мозъчни травми е прието да се делят на остри и хронични. През острия период се появяват количествени промени в съзнанието с различна дълбочина. При сътресенията винаги се появява виене на свят, лабилност на пулса и на артиалното налягане, изпотяване
При контузиите- наблюдават се синдроми ва фона на помрачено съзнание, Корсаков синдром, афективни и параноидни халюцинаторни синдроми. Разстройства през хроничния период, церебралтенен синдром- повишена уморяемост, главоболие, нарушение на вниманието, леки паметови смущения, вглъбеност
Травмена енцефалопатия- при по-тежки нарушения на главния мозък
Травмена дименция
Травмена епилепсия- има припадъци
Травмен паркисонизъм- предизвикана травма от взривна вълна

неделя, 17 февруари 2013 г.

Екзистенциална терапия

Храна за размисъл...


Един от главните й представители - Роло Мей, твърди, че екзистенциалната психотерапия не представлява "школа", а по-скоро се характеризира с "определена нагласа към хората и система от представи за тях".Представите са извлечени от философския екзистенциализъм и феноменологията.
Екзистенциалната психотерапия се причислява към "третата сила", или хуманистичната психотерапия, въпреки че по-рано е наричана "екзистенциална психоанализа" и все още често се нарича "екзистенциален анализ". Опирайки се на трудовете на философи като Киркегор, Хусерл, Хайдегер и Сартр, теорията и описанията на случаи на екзистенциалните терапевти често се формулират чрез идеосинкратична терминология. Така например те твърдят, че "съществуването в света" има три различни аспекта: обкръжението (Umwelt), споделен свят (Mitwelt) и собствен свят (Eigenwelt).
Пространствено-времевият фокус на терапията е върху преживяванията тук и сега, а не върху миналото.Първоначалната и трайна задача на терапевта е феноменологична: да разбере колкото се може по-пълно реалността на клиента - как той изживява себе си, другите хора и природата и следователно какъв за него е смисълът на живота (дори и ако този смисъл не се осъзнава).Доколкото това е възможно, терапевтът трябва да ограничи или да остави настрана собствените си ценности, начин на възприемане и т.н. и с помощта на въображението си да навлезе в света на другия.